След края на смяната си Кевин и Тод отидоха в един бар и Тод се престори, че би могъл да забрави какво е видял, но изпи три бири за по-малко от петнайсет минути. Разказа на Кевин, че веднъж се е провалил на изпита си за детектив, но после го издържал. Кевин пи водка, но понеже партньорът му беше с него, каза на бармана да добави и малко сок от боровинки.
Беше полицейски бар. Много ченгета, ниски цени, приглушени светлини и жени, които обичат да излизат с полицаи. Барманът позволяваше на клиентите да пушат въпреки законовата забрана, понеже повечето бяха пушачи. Тод не бе женен и често идваше тук. Кевин не бе посещавал бара досега и не беше сигурен, че мястото му харесва, но не му се прибираше у дома.
Тод отиде до тоалетната, а щом се върна, се приведе към Кевин:
— Мисля, че онези двете в края на бара ни бройкат.
Кевин се обърна. Жените бяха към трийсетте, като него. Брюнетката забеляза, че той ги гледа, и се обърна към червенокосата си приятелка.
— Жалко, че си женен, нали? Хващат окото.
Всъщност са доста захабени, помисли си Кевин. Не бяха като Ерин, която имаше чиста кожа и ухаеше на лимон, на мента и на парфюма, който той й купи за Коледа.
— Иди си поговори с тях, ако искаш — насърчи Кевин партньора си.
— Май ще отида.
Тод си поръча още една бира, приближи се до другия край на бара и се усмихна. Сигурно беше подметнал някоя глупост, обаче жените се засмяха. Кевин си поръча двойна водка без боровинков сок и се загледа към отражението им в огледалото. Брюнетката срещна погледа му, но той не се извърна. След десет минути тя се приближи и седна на високото столче, на което преди беше седял Тод.
— Не си много разговорлив тази вечер, така ли? — попита го жената.
— Не ме бива по светските разговори.
Брюнетката се замисли над думите му.
— Аз съм Амбър — представи се тя.
— Кевин — отговори той и не знаеше какво повече да каже. Отпи от напитката си, която му се стори страшно водниста.
Брюнетката се наведе към него. Миришеше на мускус, не на лимон и на мента.
— Тод каза, че двамата работите в отдел „Убийства“.
— Така е.
— Тежко ли е?
— Понякога.
Кевин допи питието си и вдигна чаша. Барманът му донесе пълна.
— А ти какво работиш?
— Секретарка съм в пекарната на брат си. Той прави хляб и тестени изделия за ресторанти.
— Звучи интересно.
Тя се усмихна скептично.
— Не звучи интересно и не е, но все някак трябва да си плащам сметките.
Зъбите й се бялнаха в полумрака.
— Не съм те виждала тук друг път.
— Тод ме доведе.
Тя кимна към партньора му и каза:
— Него съм го виждала. Мята се на всяка фуста, която още диша. Даже това с дишането не е задължително. Приятелката ми много обича да идва тук, но на мен не ми харесва. Идвам заради нея.
Кевин кимна и се размърда на стола си. Зачуди се дали Кофи и Рамирес идват в бара.
— Отегчавам ли те? — попита тя. — Мога да те оставя сам, ако предпочиташ.
— Не ме отегчаваш.
Жената отметна косата си и Кевин забеляза, че е по-хубава, отколкото му се беше сторило отначало.
— Искаш ли да ме почерпиш? — предложи тя.
— Какво ще пиеш?
— „Космополитън“ — отговори жената и Кевин направи знак на бармана.
Коктейлът тутакси пристигна.
— Не ме бива много в тия работи — призна Кевин.
— В кои работи?
— В тия.
— Само си говорим. И се справяш добре.
— Женен съм.
— Знам — усмихна се тя. — Видях халката.
— И това не те притеснява?
— Само си говорим, нали ти казах.
Жената прокара пръст по ръба на чашата си и той видя как на върха му се събира влага.
— Жена ти знае ли, че си тук?
— Жена ми е извън града — отговори. — Приятелката й е болна и тя й помага.
— И ти реши да отидеш на бар и да си свалиш някоя мадама, така ли?
— Не съм такъв — отговори напрегнато Кевин. — Обичам жена си.
— И би трябвало. Нали си се оженил за нея!
Пиеше му се още една водка, но не искаше да си поръчва пред нея, понеже веднъж вече го беше направил. Тя обаче сякаш прочете мислите му, даде знак на бармана и той му донесе пълна чаша. Кевин отпи голяма глътка, все още убеден, че питието е някак воднисто.