Къщата беше разхвърляна и мръсна, а Ерин щеше да разбере какво е направил — макар мислите му да бяха хаотични, съзнаваше, че тези две неща са свързани. Обикаляше стаята като обезумял. Мръсотията и изневярата бяха свързани, изневярата беше нещо мръсно и Ерин щеше да разбере, че той й е изневерил, защото къщата беше мръсна, а двете неща вървят ръка за ръка. Изведнъж Кевин се закова на място, устреми се към кухнята и измъкна торба за смет под мивката. Върна се в дневната, коленичи и започна да пълни торбата с празните кутии от храна за вкъщи, със списания, пластмасови съдове, празни бутилки от водка и кутии от пица. Беше доста след полунощ, но на сутринта не беше на работа, затова вместо да си легне, той почисти къщата, изми съдовете и пусна прахосмукачката, която беше купил за Ерин. Почисти, за да не разбере тя, понеже прекрасно знаеше, че изневярата и мръсотията вървят ръка за ръка. Напъха мръсните дрехи в пералнята, после ги навря в сушилнята и ги сгъна, докато переше и сушеше следващата партида. Слънцето изгря, а Кевин свали възглавниците от дивана и смука с прахосмукачката, докато не остана нито трошица. Докато работеше, току поглеждаше през прозореца, знаеше, че Ерин ще се прибере всеки момент. Изтърка тоалетната, изтри петната от храна по хладилника и изми линолеума с мокър парцал. Утрото напредна. Кевин изпра чаршафите, дръпна завесите и избърса праха от рамката на сватбената им снимка. Окоси моравата, изхвърли излишната трева в кофата за смет и когато приключи, отиде на пазар: взе пуйка, шунка, дижонска горчица и пресен ръжен хляб от пекарната. Купи цветя и ги подреди на масата. Сложи и свещи. Когато приключи, едва дишаше от умора. Наля си ледена водка във висока чаша, седна на масата в кухнята и зачака Ерин. Беше щастлив, понеже беше почистил къщата, следователно Ерин никога нямаше да узнае какво е направил и двамата щяха да имат брака, който винаги са искали. Щяха да си вярват един на друг и да бъдат щастливи, а той щеше да я обича вечно и никога повече да не й изневерява — та защо му е да прави нещо толкова отвратително, за бога?
27
Кейти получи шофьорска книжка през втората седмица на юли. В дните преди изпита й Алекс редовно я водеше да кормува и макар тя да се попритесни преди теста, получи почти максималния брой точки. Шофьорската й книжка пристигна по пощата след броени дни и когато Кейти отвори плика, направо свят й се зави. До снимката й пишеше име, което изобщо не беше нейно, но според щата Северна Каролина тя си беше реална личност колкото всеки друг местен жител.
Вечерта Алекс я заведе на вечеря в Уилмингтън. След това се разхождаха по улиците на града, хванати за ръце, и разглеждаха магазините. От време на време тя улавяше развеселения му поглед.
— Какво? — попита го най-накрая.
— Просто си мислех, че изобщо не изглеждаш като Ерин. Изглеждаш си като Кейти.
— Би трябвало да изглеждам като Кейти — отговори тя. — Това ми е името, имам си и шофьорска книжка за доказателство.
— Знам, сега ти трябва само кола.
— Че за какво ми е кола? — сви рамене тя. — Градчето е малко и си имам велосипед. А когато вали, познавам човек, който охотно ме кара където се налага. Все едно си имам личен шофьор.
— Така ли?
— Аха. Сигурна съм, че ако го помоля, дори ще ми заеме колата си. Въртя го на малкото си пръстче.
Алекс изви вежди.
— Май е доста мекушав.
— Не, става — подразни го тя. — Отначало ми се стори малко отчаян — все ми пробутваше безплатно някакви неща, но накрая свикнах.
— Златно сърце имаш ти.
— Очевидно. Аз съм една на милион.
Той се засмя.
— Струва ми се, че най-сетне излизаш от черупката си и започвам да опознавам истинската ти същност.