— Бих ти предложила да използваш моята, но пак е в сервиза. Все нещо се разваля. Май и на мен ще ми е по-добре с колело.
— Внимавай какво си пожелаваш.
— Сега звучиш като мен. — Джо кимна към пътя. — Радвам се за вас двамата с Алекс. И за децата. Ти им се отразяваш добре.
— Откъде си толкова сигурна?
— Виждам как те гледа той. И как ти гледаш всички тях.
— Доста време прекарваме заедно — подметна Кейти.
— Става дума за нещо повече — поклати глава Джо. — Струва ми се, че вие двамата сте влюбени.
Малко се сви под строгия поглед на Кейти.
— Добре де, признавам. Вие не ме виждате, обаче аз съм ви виждала как се целувате за довиждане.
— Шпионираш ли ни? — възмутено възкликна Кейти.
— Разбира се — изсумтя Джо. — С какво друго да се занимавам? Тук не се случва нищо.
Замълча и после попита:
— Обичаш го, нали?
Кейти кимна.
— Обичам и децата.
— Много се радвам — притисна Джо длани като за молитва.
— Ти познаваше ли жена му? — попита Кейти след кратко мълчание.
— Да — отвърна Джо.
Кейти зарея поглед към пътя.
— Каква беше тя? Алекс говори за нея и аз си я представям някак си…
Джо не я остави да довърши:
— Съдейки по онова, което съм виждала, тя много приличаше на теб. В хубавия смисъл. Обичаше Алекс и децата. Те бяха най-важното нещо в живота й. Това е всичко, което ти трябва да знаеш за нея.
— Тя дали щеше да ме хареса?
— Да — увери я Джо. — Сигурна съм, че щеше много да те хареса.
30
През август в Бостън беше адска жега.
Кевин смътно си спомняше, че е видял линейката пред къщата на семейство Фелдман, но не обърна сериозно внимание, понеже те бяха лоши съседи и той пет пари не даваше за тях. Едва сега осъзна, че Гладис Фелдман е починала и че от двете страни на улицата има паркирани автомобили. Беше отстранен от работа за две седмици и не обичаше пред къщата му да има паркирани автомобили, но хората бяха дошли за погребението, а той нямаше сили да ги помоли да се преместят. Откакто го бяха отстранили, рядко се бе къпал, седеше на верандата, пиеше направо от шишето и наблюдаваше как хората влизат и излизат от дома на семейство Фелдман. Знаеше, че погребението ще бъде по-късно следобед, а хората се събират в къщата, за да отидат заедно. Тълпяха се като гъски на всяко погребение. Кевин не беше разговарял с Бил, Кофи, Рамирес, Тод, Амбър и дори с родителите си. По пода в хола нямаше кутии от пица, в хладилника също нямаше остатъци от китайска храна, понеже не беше огладнявал. Водката му стигаше и Кевин се налива, докато къщата на семейство Фелдман се превърна в размазано петно. Видя на отсрещния тротоар жена, която излезе от нея, за да си запали цигара. Беше облечена с черна рокля и той се запита дали посетителката знае, че двамата Фелдман крещят на съседските деца.
Наблюдаваше жената, понеже не искаше да гледа канала за градинарство и бит по телевизията. Ерин го гледаше, обаче тя избяга във Филаделфия, прекръсти се на Ерика и изчезна, а после него го бяха отстранили от работа, само че преди това беше добър детектив.
Жената в черно допуши цигарата си, хвърли я в тревата и я настъпи. Огледа улицата и го забеляза на верандата. Поколеба се, после пресече и се запъти към него. Не я познаваше, никога не я беше виждал.
Не знаеше какво иска тя, но остави бутилката и слезе по стълбите на верандата. Жената спря на тротоара пред къщата.
— Вие ли сте Кевин Тиърни? — попита тя.
— Да — отговори той и гласът му прозвуча странно, тъй като не беше говорил от дни.
— Аз съм Карън Фелдман — представи се тя. — Родителите ми живеят отсреща. Лари и Гладис Фелдман.
Тя замълча, но понеже Кевин не каза нищо, продължи:
— Питах се дали Ерин ще дойде на погребението.
Той впери поглед в нея.
— Ерин ли? — отрони накрая.
— Да. На мама и татко им беше много приятно, когато им идваше на гости. Приготвяше им пай и понякога им помагаше с чистенето, особено след като мама се разболя. Рак на белия дроб. Беше ужасно — поклати глава тя. — Ерин тук ли е? Надявах се да се видим. Погребението е в два.
— Не, няма я. Помага на своя болна приятелка в Манчестър — отговори Кевин.
— А… ами добре тогава. Жалко. Извинете, че ви обезпокоих.