Кейти Фелдман неотдавна бе получила шофьорска книжка с адрес в Саутпорт, Северна Каролина.
Кевин затвори, без да каже нито дума. Сигурен беше, че я е открил. Ерин.
31
Последните напъни на тропическа буря прехвърчаха през Саутпорт и почти през целия следобед чак до вечерта валя. Кейти беше обедна смяна, но заради лошото време ресторантът беше полупразен и Айвън я освободи по-рано. Беше взела джипа и след като прекара един час в библиотеката, отиде да остави колата в магазина. Алекс я откара до вкъщи, а тя го покани по-късно да наминат с децата на вечеря.
Беше напрегната през останалата част от следобеда. Искаше й се да повярва, че е свързано с времето, но докато стоеше до прозореца на кухнята и наблюдаваше как вятърът огъва клоните на дърветата и как се сипе пороен дъжд си даде сметка, че по-скоро се дължи на неловкото усещане напоследък, че животът е прекалено идеален. Взаимоотношенията й с Алекс и следобедите, които прекарваше с децата, запълваха у нея празнина, за чието съществуване не беше подозирала, но отдавна се бе убедила, че нищо хубаво не трае вечно. Радостта беше мимолетна като прекосила небето падаща звезда, която ей сегичка ще угасне.
По-рано, в библиотеката, Кейти бе прегледала онлайн изданието на вестник „Бостън Глоуб“ на един от компютрите и се беше натъкнала на некролога на Гладис Фелдман. Знаеше, че Гладис е болна, знаеше, че диагнозата е рак още преди да замине. И макар че редовно преглеждаше раздела с некролозите, оскъдното описание на живота и на близките на Гладис я покруси неочаквано силно.
Не беше възнамерявала да вземе документите от архива на семейството, дори не се беше замисляла над тази възможност, преди Гладис да извади папката, за да й покаже снимката на Кейти от завършването. Тогава беше видяла акта за раждане и картата с номера на социалната осигуровка и тутакси бе осъзнала какъв шанс й се предоставя. При следващото си посещение в къщата се извини, че й се ходи до тоалетната, но вместо това отиде до картотеката. После хапна заедно с домакините си пай с боровинки, а документите пареха в джобовете й. Седмица по-късно направи копие на акта за раждане в библиотеката, нагъна го и го посмачка, за да изглежда старо, и върна документа в папката. Щеше да стори същото и с картата за социалната осигуровка, но нямаше как да направи достатъчно хубаво копие, затова се надяваше, че дори да забележат липсата, ще решат, че картата се е изгубила или са я преместили бог знае къде.
Напомняше си, че Кевин няма как да разбере какво е направила. Той не харесваше семейство Фелдман и чувството беше взаимно. Кейти подозираше, че те знаят за побоите. Четеше го в очите им, докато я наблюдаваха как пресича стремително, за да ги посети, докато се преструваха, че не забелязват синините по ръцете й, разбираше го и от начина, по който лицата им се напрягаха, когато тя споменеше за Кевин. Искаше й се да вярва, че те не биха имали нищо против стореното от нея, че дори биха желали да вземе личния документ, понеже съзнават колко й е нужен и също искат тя да избяга.
Бяха единствените хора от Дорчестър, които й липсваха, и Кейти се запита какво ли прави Лари. Те бяха нейни приятели, когато си нямаше никого, и й се искаше да изрази пред него съчувствието си заради загубата му. Искаше й се да поплаче заедно с Лари, да си поговорят за Гладис и да му каже, че благодарение на тях сега животът й беше по-хубав. Искаше да му каже, че е срещнала мъж, който я обича, че за пръв път от много години е щастлива.
Но нямаше да направи нищо такова. Просто излезе на верандата и със замъглени от сълзи очи загледа как бурята брули листата на дърветата.
— Много си мълчалива тази вечер — отбеляза Алекс. — Всичко наред ли е?
Беше сготвила за вечеря гювеч с риба тон и той й помагаше да раздигне съдовете. Децата бяха в дневната и играеха на електронни игри — Кейти чуваше пиукането и бибиткането въпреки шуртенето на водата.
— Моя приятелка е починала — каза тя и му подаде една чиния да я избърше. — Знаех, че е неизбежно, но въпреки това ми е тъжно.
— Винаги е тъжно — съгласи се той. — Съжалявам.
Алекс беше достатъчно съобразителен да не пита за повече подробности. Вместо това изчака дали тя няма да продължи, но Кейти му подаде една измита чаша и смени темата:
— Кога ще отмине бурята според теб?
— Скоро. Защо?
— Чудех се дали пътуващият лунапарк няма да отпадне. Или пък няма да отменят полета.