Това обаче не означаваше, че Кейти се чувства удобно в негово присъствие. Предишната седмица, след като непринудено си беше побъбрила с Кристен, той я видя да разглежда задните корици на романите, които предлагаше в магазина. Не си купи нищо, а когато преди да си тръгне Алекс небрежно я попита кой е любимият й автор, отново забеляза по лицето й да се прокрадва предишната тревожност. Озадачи се, щом осъзна, че не е трябвало да се издава, че я наблюдава. „Няма значение — побърза да добави той. — Не е важно.“ На излизане обаче тя поспря на прага, стиснала чантата си в извивката на ръката. Полуизвърната към него, отвърна: „Харесвам Дикенс“. После отвори вратата и пое по пътя.
Оттогава той се сещаше за нея все по-често, но мислите му бяха някак смътни, забулени в тайнственост и обагрени от ясното желание да я опознае по-добре. Не че знаеше как да подходи. Като изключим времето, когато бе ухажвал Карли, Алекс не беше специалист по срещите. В колежа от лекции и тренировки по плуване не му оставаше много време за това. В армията хвърли всичките си сили в кариерата си, работеше много и се местеше от база в база след поредното повишение. Беше излизал с няколко жени, но това бяха все мимолетни връзки, които започваха и свършваха в спалнята. Понякога, когато се замислеше за живота си, почти не можеше да познае човека, който е бил някога, и съзнаваше, че промяната се дължи на Карли. Да, беше му трудно, чувстваше се самотен. Липсваше му жена му и макар да не бе споделял с никого, можеше да се закълне, че от време на време все още долавя присъствието й наблизо — как го наблюдава, за да се увери, че всичко е наред.
Времето беше прекрасно и магазинът беше по-пълен от обичайното за неделя. Когато Алекс отключи вратата в седем, на пристана вече бяха вързани три лодки, които чакаха да включи помпата. И както обикновено, докато плащаха за горивото, собствениците на лодките ги товареха със закуски, напитки и пликчета лед. Роджър, който работеше на грила както винаги, не бе имал нито миг почивка, откакто си беше вързал престилката, а масите бяха пълни с хора, които похапваха сандвичи с наденички и чийзбургери и му искаха съвети как да играят на борсата.
Обикновено Алекс работеше на касата до обяд, когато предаваше поста на Джойс, благодарение на която, точно както и благодарение на Роджър, работата в магазина не беше толкова тежка, колкото би могла да бъде. Джойс бе работила в съда, преди да се пенсионира, а Алекс, така да се каже, я наследи заедно с магазина. Тъстът му я беше наел преди десет години, но и сега, вече над седемдесетгодишна, тя не показваше никакви признаци, че възнамерява да забави темпото. Съпругът й беше починал преди години, децата й се бяха преместили да живеят другаде и тя гледаше на клиентите като на свое семейство. Джойс беше неизменна част от магазина досущ като стоките по рафтовете.
Най-хубавото от всичко беше, че тя разбира нуждата на Алекс да отделя време на децата си извън магазина и не превръщаше в трагедия факта, че се налага да работи в неделя. Още с идването заставаше на касата и му нареждаше да тръгва с тон по-скоро на началник, отколкото на служител. Освен това Джойс му помагаше и като бавачка, единствената, на която той се доверяваше да гледа децата по време на отсъствията му от града. Което не се случваше често — един-два пъти през последните години, когато Алекс се срещаше със стар приятел от армията в Роли. Беше започнал да я възприема като едно от най-хубавите неща в живота си. Когато се нуждаеше от нея най-много, тя винаги бе насреща.
В очакване Джойс да пристигне, Алекс обиколи магазина и огледа рафтовете. Компютърът чудесно следеше наличностите, но той знаеше, че колонките с цифри невинаги дават пълната картина. Понякога добиваше по-ясна представа, ако огледа лавиците и види какво са продали предния ден. За да бъде магазинът печеливш, запасите трябваше да се обновяват колкото може по-често, което ще рече понякога да предлагаш стоки, каквито другите магазини не предлагат. Алекс продаваше домашно приготвени сладка и конфитюри, стрити подправки по „тайни рецепти“ за свинско и телешко, а също и няколко вида местни плодови и зеленчукови консерви. Дори хора, които редовно пазаруваха във „Фуд Лайън“ или в „Пигли Уигли“, често се отбиваха в магазина на път за вкъщи, за да си купят някой местен специалитет, който Алекс се стараеше да предлага.