Алекс погледна навън през прозореца.
— Времето ще се оправи. Бурята вече отминава. Сигурен съм, че й се вижда краят.
— Тъкмо навреме — отбеляза Кейти.
— Разбира се. Природните стихии не биха дръзнали да се месят в старателно изготвения план на градската управа. Или на Джойс.
Тя се усмихна.
— За колко време ще успееш да докараш дъщеря й?
— Може би за четири-пет часа. Роли не е много наблизо.
— Защо не лети до Уилмингтън? Или просто не си наеме кола?
— Не знам. И не попитах, но допускам, че иска да спести пари.
— Хубаво е, че помагаш на Джойс.
Той нехайно вдигна рамене, за да покаже, че не прави нищо особено.
— Утре ти предстои да се забавляваш.
— На карнавала или с децата?
— И двете. И ако ме помолиш мило, ще те почерпя с пържен сладолед!
— Пържен сладолед? Звучи отвратително.
— Всъщност е вкусно.
— Шегуваш се — престори се, че се дави тя.
— Не. Звучи ужасно, но хората се редят на опашка, за да си купуват. Все едно си просят инфаркта.
Кейти изми и изплакна последните чаши, после му ги подаде.
— На децата хареса ли им вечерята, която приготвих? Кристен не яде много.
— Кристен никога не яде много. Най-важното е, че на мен ми хареса. Беше страшно вкусно.
Тя поклати глава.
— Кого го е грижа за децата, щом ти си доволен!
— Съжалявам. Аз съм си егоист.
Тя прокара насапунисаната гъба по една чиния и после я изплакна.
— С нетърпение очаквам да прекарам известно време в къщата ти.
— Защо?
— Защото все сме тук, там никога не ходим. Не ме разбирай погрешно, знам, че така е по-добре за децата. — А също и заради Карли, помисли си тя, но не го каза. — Най-накрая ще имам възможност да видя къде живееш.
Алекс пое чинията.
— Вече си идвала.
— Да, но само за няколко минути, и то или в кухнята, или в хола. Не съм виждала спалнята ти и не съм надниквала в чекмеджетата ти.
— Няма да посмееш — заяви Алекс, престорено гневен.
— Ако имах тази възможност, щях.
Изсуши чинията и я прибра в шкафа.
— Чувствай се свободна да прекараш в спалнята ми колкото време пожелаеш.
— Бива си те — засмя се тя.
— Просто казвам, че нямам нищо против. Може да надникнеш и в чекмеджетата ми. Нямам тайни.
— Така твърдиш — подразни го тя. — Не забравяй, че говориш с човек, който има само тайни.
— Не и от мен.
Тя изми още две чинии, подаде му ги и усети да я залива вълна от задоволство, докато го гледаше как ги бърше и прибира.
Той се прокашля:
— Може ли да те попитам нещо? Не ме разбирай неправилно, просто съм любопитен.
— Питай.
Алекс избърса с кърпата ръцете си — попи всяка капчица, за да спечели време.
— Питам се дали си размислила над онова, което казах миналия уикенд. На паркинга след маймунското родео.
— Ти каза много неща — каза тя предпазливо.
— Не помниш ли? Ти отбеляза, че Ерин не може да се омъжи, а аз изтъкнах, че Кейти вероятно би могла.
Кейти усети как тялото й се сковава не толкова заради спомена, колкото заради сериозния му тон. Прекрасно знаеше накъде тръгва разговорът.
— Помня — отвърна тя с престорена веселост. — Казах, струва ми се, че бих го направила, когато срещна подходящия мъж.
При думите й той стисна устни, сякаш обмисляше дали да продължи.
— Просто исках да попитам дали смяташ, че е възможно някой ден да се оженим.
Водата беше още топла, когато тя се зае с приборите.
— Най-напред трябва да ми предложиш.
— А ако го направя?
Тя затърка една вилица.
— Сигурно ще ти кажа, че те обичам.
— А ще кажеш ли „да“?
Тя замълча.
— Не искам да се омъжвам отново.
— Не искаш или не смяташ, че можеш?
— Каква е разликата? — Изражението й остана затворено и упорито. — Знаеш, че още съм омъжена. Законът забранява двубрачието.
— Ти вече не си Ерин, а Кейти. Както сама изтъкна, шофьорската ти книжка го доказва.
— Но аз не съм и Кейти — остро възрази тя и се извърна към него. — Не разбираш ли? Откраднах името от хора, които са ми скъпи! Хора, които ми имаха доверие.
Впери поглед в него и усети напрежението от по-рано през деня, припомни си съвсем ясно добротата и съжалението на Гладис, бягството си и кошмарните години с Кевин.