— Не можеш ли да бъдеш щастлив с нещата такива, каквито са? Трябва ли толкова да ме притискаш да бъда каквато ти искаш да бъда, а не просто каквато съм си?
Той се сепна и отвърна:
— Аз те обичам каквато си.
— Но поставяш условия!
— Не е вярно!
— Вярно е! — настоя тя. Съзнаваше, че повишава тон, но не можеше да спре. — Създал си си представа какво искаш от живота и се опитваш да ме напаснеш към нея!
— Не е така — възпротиви се Алекс. — Просто те попитах нещо.
— Но искаш конкретен отговор! Искаш правилния отговор и ако не го получиш, ще се опиташ да ме разубедиш, да ме накараш да поискам същото, което и ти. Да правя всичко, което искаш ти!
За първи път, откакто се познаваха, Алекс я погледна с присвити очи.
— Не го прави.
— Кое? Да не говоря истината ли? Да не ти казвам как се чувствам? И защо? Какво ще направиш? Ще ме удариш ли? Хайде, давай.
Той се дръпна рязко, сякаш тя го беше ударила. Кейти си даде сметка, че думите й са улучили право в целта, но вместо да се ядоса, Алекс остави кърпата на плота и направи крачка назад.
— Не знам какво става, но съжалявам, че изобщо повдигнах този въпрос. Не исках да те притискам или да те увещавам. Просто се опитвам да водя нормален разговор.
Замълча и зачака тя да каже нещо, но Кейти мълчеше. Алекс поклати глава и тръгна да излиза от кухнята, но спря.
— Благодаря за вечерята — прошепна той.
Тя го чу как в хола казва на децата, че вече е късно, после предната врата изскърца и се отвори. Алекс тихо я затвори и внезапно къщата отново притихна и Кейти остана насаме с мислите си.
32
Кевин трудно съумяваше да не излиза от платното си на магистралата. Искаше му се да запази мисълта си бистра, но болката запулсира в главата му и започна да му се гади, затова той спря в един магазин за алкохол и си купи бутилка водка. Алкохолът притъпи болката, а докато пиеше през сламката, Кевин мислеше единствено за Ерин и за това как е сменила името си на Кейти.
Междущатската магистрала беше размазана пред очите му. Фарове, чифтове бели точици, които ставаха по-ярки, когато се приближаваха от отсрещната страна, а после изчезваха, щом го отминеха. Един след друг. Хиляди. Хората отиваха някъде, вършеха нещо. Кевин караше към Северна Каролина, пътуваше на юг, за да намери съпругата си. Излезе от Масачузетс, прекоси Роуд Айланд и влезе в Кънектикът. Ню Йорк и Ню Джърси. Луната изгря оранжева и гневна, после побеля и прекоси почернялото небе над него. Появиха се звезди.
През отворения прозорец духаше топъл вятър, Кевин здраво стискаше волана, а съзнанието му приличаше на огромен пъзел от разместени парченца. Кучката го беше напуснала. Беше зарязала брака им на бунището и се мислеше за по-умна от него. Той обаче успя да я намери. Карън Фелдман просто беше пресякла улицата и Кевин беше научил, че Ерин има тайна. Е, вече не. Той знаеше къде живее тя, знаеше къде се крие. Адресът й беше надраскан на едно листче на седалката до него, затиснато с глока, който беше взел от вкъщи. На задната седалка имаше брезентов чувал, пълен с дрехи, белезници и тиксо. На излизане от града спря на някакъв банкомат и изтегли няколкостотин долара. Копнееше да размаже лицето на Ерин с юмруци в мига, в който я намери, да го превърне в грозна кървава пихтия. Копнееше да я целуне, да я прегърне и да я умолява да се върне у дома. Напълни резервоара близо до Филаделфия и си спомни как я бе проследил дотам.
Направила го бе на глупак, водила беше таен живот, за който той не подозираше. Ще ми ходи на гости на семейство Фелдман, ще им чисти и ще им готви и през цялото време ще крои тайни планове… За какво ли още го беше лъгала? За мъж? Може би не тогава, но сега със сигурност имаше мъж. Който я целува. И я гали. Съблича дрехите й. Присмива му се. Сигурно дори в момента бяха заедно в леглото. Тя и онзи мъж. И двамата му се смееха зад гърба. Дадох му да се разбере, сигурно така говореше тя и се хилеше. А Кевин нищичко не беше заподозрял.
Вбесяваше се само като си го помисли. Изпадаше в ярост. Шофираше вече часове наред, но въпреки това не спря. Отпи от водката и примигна бързо, за да проясни зрението си. Не превишаваше разрешената скорост, не искаше да го спират. Не и с този пистолет на съседната седалка. Тя се страхуваше от оръжия, винаги го молеше да заключва пистолета си след смяна и той го правеше.