Но стига толкова. Беше й купил къща, мебели и красиви дрехи, водил я бе до библиотеката и до фризьорския салон, но и това не й стигаше. Как да я разбере човек? Толкова ли беше трудно да чисти къщата и да готви? Не искаше да я удря, правеше го само когато нямаше друг избор. Когато тя се държеше безразсъдно, глупаво или себично. Сама си беше виновна.
Двигателят боботеше равномерно в ушите му. Тя вече имаше шофьорска книжка и беше сервитьорка в ресторанта „При Айвън“. Преди да мине, Кевин порови в интернет и позвъни тук-там. Лесно я откри, понеже градчето беше малко. Само за двайсет минути установи къде работи — трябваше само да позвъни и да попита там ли е Кейти. На четвъртия път му отговориха положително. Тя си мислеше, че може да се крие вечно, но той беше добър детектив и я беше намерил. Идвам, каза си Кевин. Знам къде живееш и къде работиш и повече няма да ми избягаш.
Мина покрай билбордовете и изходните рампи, а в Делауер започна дъждът. Вдигна прозореца и усети, че вятърът побутва колата настрани. Някакъв камион пред него лъкатушеше и ремаркето му пресичаше линиите на платното. Кевин пусна чистачките и предното стъкло се проясни. Дъждът обаче се усили и той се приведе над волана и примигна по посока на неясните кръгове на насрещните фарове. Стъклото се замъгли от дъха му и Кевин включи парното. Щеше да шофира цяла нощ и на сутринта да намери Ерин. Щеше да я заведе у дома и двамата щяха да започнат отначало. Като съпруг и съпруга, щяха да живеят заедно, както си беше редно. Щастливи.
Някога бяха щастливи. Заедно вършеха забавни неща. Кевин помнеше, че в началото на брака им двамата с Ерин ходеха на огледи на къщи през уикенда. Тя се вълнуваше и искаше да си купят къща, а той я слушаше как разговаря с агентите по недвижими имоти и как гласът й кънти звънливо в празните помещения. Ерин разглеждаше имотите, без да бърза, стая по стая, и той беше сигурен, че тя си представя къде ще сложат мебелите. Когато намериха къщата в Дорчестър, позна, че жена му я иска, само по начина, по който заискриха очите й. Същата нощ лежаха в леглото, тя описваше кръгчета по гърдите му, докато го молеше да направи предложение за цена, и Кевин си каза, че е готов да изпълни всяко нейно желание, защото я обича.
С изключение на децата. Тя му каза, че иска деца, че иска да си има семейство. През първата година от брака им го повтаряше непрекъснато. Той се мъчеше да не й обръща внимание, не искаше да й признае, че не желае да я вижда дебела и подпухнала, че според него бременните жени са грозни, че не желае да я слуша да се оплаква, че краката й са подути или че е адски изморена. Не искаше да слуша мрънкането и рева на някакво бебе, когато се прибере вкъщи, и да настъпва разхвърляни навсякъде играчки. Не желаеше Ерин да заприлича на размъкната повлекана, нито да го пита дали според него задникът й е наедрял. Ожени се за нея, понеже искаше да има съпруга, а не майка. Тя обаче непрекъснато повдигаше темата, мелеше на главата му ден след ден, докато накрая той не я шамароса и не й нареди да си затваря устата. Повече не отвори дума за деца, но ето че сега Кевин се питаше дали не е трябвало да изпълни желанието й. Ако имаше дете, тя нямаше да го напусне, изобщо нямаше да може да избяга.
Кевин реши, че ще имат дете, че тримата ще живеят в Дорчестър и той ще бъде детектив. Вечер щеше да се прибира при красивата си съпруга и когато хората ги видеха в магазина за хранителни стоки, щяха да им се възхищават и да ги хвалят какво прекрасно американско семейство са.
Питаше се дали косата й отново е руса. Надяваше се да е дълга и руса, за да може да прокарва пръсти през нея. На нея й харесваше той да прави така, винаги му шептеше думите, които обичаше да чува, възбуждаше го. Само дето не е било реално, не и ако е планирала да го напусне завинаги. Беше го лъгала през цялото време. Седмици наред. Дори месеци. Кражбата от семейство Фелдман, мобилният телефон, парите от портфейла му. Беше кроила и планирала, без той нищичко да подозира, а сега вече бе вкарала в леглото си и друг мъж. Беше прокарвал пръсти през косата й, беше слушал стоновете й, бе усещал ласките й. Кевин прехапа устни, вкуси кръвта и я намрази, прииска му се да я рита и да я удря, да я метне надолу по стълбите. Отпи отново от бутилката на съседната седалка, за да изплакне металическия вкус от устата си.
Беше го заблудила, понеже беше красива. Всичко в нея беше красиво. Гърдите й, устните й, кръстът й. В казиното в Атлантик Сити, когато я зърна за пръв път, Кевин си каза, че не е виждал по-красива жена, и след четири години брак още мислеше така. Тя знаеше, че той я желае, и го използваше в своя полза. Обличаше се сексапилно. Правеше си косата. Носеше дантелено бельо. И така го принуждаваше да сваля гарда, заблуждаваше го, че го обича.