35
Алекс, Кейти и децата отидоха на карнавала с велосипеди, понеже паркирането в центъра на града беше почти невъзможно. А прибирането щеше да е още по-трудно, понеже всички коли щяха да тръгнат да се изнасят едновременно.
От двете страни на улицата имаше сергии с произведения на занаятите и на различни изкуства, а във въздуха ухаеше на хотдог и на бургери, на пуканки и на захарен памук. На главната сцена местна група свиреше песента „Малкият кабриолет“ на групата „Бийч Бойс“. Имаше надбягвания с чували, а един афиш обещаваше следобед състезание за най-бързо ядене на диня. Имаше и всякакви игри на късмета — от мятане на стрелички до хвърляне на халки по бутилки и вкарване на три последователни коша, за да спечелиш плюшена играчка. Виенското колело в другия край на парка се извисяваше над всичко и привличаше цели семейства като маяк.
Алекс се нареди на опашката за билети, а Кейти го последва с децата, като се запъти към блъскащите се колички и наклонената въртележка. Навсякъде имаше опашки. Майки и бащи, стиснали децата си за ръце, и групи тийнейджъри. Във въздуха отекваше грохотът на генераторите и тракането на въртележките.
Човек можеше да види най-едрия кон на света само срещу един долар. Срещу още един получаваше достъп до съседната шатра, където пък се намираше най-дребният кон. Понитата, привързани за колело, обикаляха в кръг изморени и разгорещени, обронили глава.
Децата бяха нетърпеливи и искаха да се повозят на всичко, затова Алекс плати цяло състояние за пачка с билети. Въпреки това ги изразходваха бързо, понеже всяка атракция изискваше по три-четири билета. Общата им стойност беше направо невероятна, затова той опита да насочи вниманието на децата и към други възможности за забавление.
Наблюдаваха как един човек жонглира с бухалки и ръкопляскаха на куче, което умееше да върви по въже. Хапнаха пица в местен ресторант, като заради жегата предпочетоха да се нахранят вътре, под звуците на кънтри музика. След това наблюдаваха състезание по водни ски по река Кейп Фиър, преди да се върнат обратно на въртележките. Кристен поиска захарен памук, а Джош — татуировка ваденка.
Часовете се нижеха посред жега, шумотевица и удоволствията на малкия град.
Кевин се събуди два часа по-късно с хлъзгаво от пот тяло и силни болки в корема. Сънищата му, предизвикани от непоносимата топлина, бяха пъстри и ярки, беше му трудно да си спомни кой е. Главата му сякаш щеше да се сцепи на две. Залитайки, отиде в кухнята и утоли жаждата си направо от чешмата. Чувстваше се по-замаян и по-слаб, отколкото когато си легна.
Но не можеше да си позволи да се мотае. Изобщо не трябваше да спи, така че се върна в спалнята и оправи леглото, та Ерин да не забележи, че е идвал. Тъкмо се канеше да излезе, когато си спомни за гювеча с риба тон, който беше зърнал в хладилника, докато претърсваше кухнята. Беше много прегладнял и си спомни, че на него тя от месеци не е приготвяла вечеря.
В задушната колиба сигурно беше към четирийсет градуса, затова когато отвори хладилника, постоя цяла минута на хладния въздух, долетял отвътре. Извади купата и зарови в чекмеджетата за вилица. Обели найлоновото фолио и започна да нагъва. Това не помогна на главоболието му, но му стана по-добре на корема и спазмите намаляха. Можеше да омете целия гювеч, но се принуди да си вземе само още един залък, преди да прибере съда обратно в хладилника. Тя не би могла да разбере, че е идвал.
Изплакна вилицата, изсуши я и я прибра обратно в чекмеджето. Изпъна кърпата и отново провери леглото, за да е сигурен, че всичко е точно както е било, когато бе влязъл в къщата.
Доволен излезе и пое по чакълестата алея към магазина.
Покривът на колата му пареше болезнено, а когато отвори вратата, отвътре го лъхна като от пещ. На паркинга нямаше никого. Беше твърде горещо, за да стои човек на открито. Печеше, на небето нямаше нито едно облаче, не се усещаше нито повей. Кой би искал да живее на такова място, за бога?
В магазина Кевин сграбчи бутилка вода и я изпи прав до хладилниците. На касата плати и възрастната жена изхвърли празното шише. Попита го дали му е харесало на карнавала. Отговори на дъртата нахалница, че му е харесало.
Когато се върна в колата, пийна водка, нищо че беше гореща като кафе. Само да премахне болката. Беше твърде горещо, за да разсъждава, а вече би могъл да пътува обратно към Дорчестър, ако Ерин си беше у дома. Може би когато я отведе вкъщи и Бил види колко щастливи са двамата, ще му върне работата. Беше добър детектив и шефът му се нуждаеше от него.