Докато пиеше, пулсиращата болка в слепоочието започна да намалява, но Кевин започна да вижда двойно. Трябваше да запази бистротата на мисълта си, но му прилошаваше от болката и топлината и не знаеше какво да прави.
Запали колата и зави по главното шосе обратно към центъра на Саутпорт. Много улици се оказаха затворени и се наложи доста да заобикаля, преди да намери къде да паркира. На километри нямаше никаква сянка, само слънце и несекващ задушлив пек. Имаше чувството, че всеки момент ще повърне.
Зачуди се къде ли е Ерин. В ресторанта на Айвън? На карнавала? Трябваше да звънне и да попита дали е на работа днес, трябваше предната вечер да отседне в хотел… Нямаше причина да бърза, понеже тя не си беше у дома, но тогава Кевин още не го знаеше, затова сега се ядоса, че тя сигурно и заради това му се присмива. Хилеше се на горкия Кевин Тиърни, докато му изневеряваше с друг мъж.
Смени ризата си, пъхна пистолета в колана на джинсите и се запъти към брега. Знаеше къде се намира ресторантът на Айвън, беше го потърсил в интернет. Съзнаваше, че поема голям риск, като отива там, и се поогледа един-два пъти, обаче трябваше да я намери, трябваше да се увери, че тя все още е реална. Беше влязъл в къщата й и бе вдъхнал уханието й, но това не беше достатъчно.
Навсякъде имаше тълпи от хора. Улиците му приличаха на провинциален панаир, само че без свинете, конете и кравите. Купи си хотдог и се помъчи да го изяде, но коремът му се разбунтува и Кевин изхвърли по-голямата част от сандвича. Лъкатушейки между хората, забеляза морския бряг в далечината, а после и ресторанта на Айвън. Напредваше мъчително бавно през тълпата. Устата му беше пресъхнала, когато стигна входа на ресторанта.
Заведението беше претъпкано, хората чакаха дори отвън за маси. Трябваше да си донесе шапка и слънчеви очила, но не се беше сетил. Знаеше, че тя ще го познае тутакси, но въпреки това си проправи път до вратата и влезе.
Забеляза една сервитьорка, но не беше Ерин. Видя още една, но и тя не беше Ерин. Салонната управителка беше млада и в момента се мъчеше да измисли къде да настани следващата група клиенти. Беше шумно — разговори, звън на прибори по чиниите, плискане на чаши в коритата на мивките. Силни и объркващи шумове, а проклетото думкане в главата му не отминаваше. Коремът му гореше.
— Ерин на работа ли е днес? — провикна се той към салонната управителка, извисявайки глас над глъчката.
Тя примигна объркано.
— Кейти — поправи се той. — Имах предвид Кейти Фелдман.
— Не, днес е в почивка — провикна се в отговор жената. — Утре е на работа — додаде и кимна към прозореца. — Сигурно е някъде там с всички. Преди време я мярнах да минава оттук.
Кевин се обърна и излезе, блъскайки се в хората, без да им обръща внимание. Навън спря пред сергия на улицата. Купи си бейзболна шапка и чифт евтини слънчеви очила. И тръгна.
Виенското колело се въртеше ли, въртеше, Алекс и Джош седяха на едната седалка, а Кристен и Кейти — на другата. Горещият вятър духаше в лицата им. Кейти обгърна с ръка раменете на Кристен, понеже знаеше, че макар момиченцето да се усмихва, височината го плаши. Когато кабинката им се качи най-горе и се разкри гледката към града, тя си даде сметка, че макар да не се страхуваше от височината, виенското колело я притесняваше. Сякаш цялото съоръжение беше сглобено от телена мрежа и фиби за коса, нищо че сутринта беше издържало огледа за безопасност.
Запита се дали Алекс им беше казал истината за огледа, или просто я беше чул като размишляваше на глас дали не е опасно. Вече беше късно да се страхува, затова се загледа към тълпите долу. Карнавалът беше привлякъл още повече хора с напредването на следобеда, но в Саутпорт единственото развлечение бяха яхтите. Беше малко, сънливо градче и Кейти си даде сметка, че подобно събитие вероятно е кулминацията на годината.
Виенското колело забави ход и спря, а горе те трябваше да изчакат първата група пътници да слязат, за да се качат други. Колелото малко се врътна и тя се взря в тълпата по-отблизо и по-внимателно. Кристен се поуспокои и правеше същото като нея.
Кейти позна няколко редовни клиенти на ресторанта, които ближеха сладолед във фунийки, и се зачуди още колко ли като тях има. Започна да обхожда с поглед групите хора и кой знае защо, си спомни, че е правила същото, когато бе започнала работа при Айвън. Когато се озърташе тревожно за Кевин.