Кевин мина разсеяно покрай сергиите от двете страни на улицата, унесен в мисли за Ерин. Трябваше да попита салонната управителка дали тя е с някакъв мъж, тъй като беше сигурен, че не е отишла на карнавала сама. Трудно му беше непрекъснато да си напомня, че тя може да има къса кестенява коса, понеже се беше подстригала и боядисала. Трябваше да накара педофила от другия участък да му направи копие на снимката от шофьорската книжка, но тогава не разсъждаваше трезво, а сега вече нямаше значение, тъй като знаеше къде живее Ерин и просто щеше да се върне там.
Усещаше пистолета в колана си, притиснат към кожата. Неудобно му беше, защипваше кожата, а кепето му държеше топло, още повече че го беше нахлупил плътно надолу. Главата му сякаш щеше да експлодира.
Обикаляше покрай групи хора, сформиращи се опашки. Занаяти. Украсени шишарки, цветно стъкло в рамки, въздушни звънци. Старовремски играчки, издялани от дърво. Хората се тъпчеха с храна: гевречета и сладолед, начос, канелени кифлички. Видя бебета в колички и отново си спомни желанието на Ерин да има бебе. Реши, че ще й даде бебе. Момче или момиче, нямаше значение, но все пак предпочиташе момче, понеже момичетата са егоистки и не биха оценили живота, който им дава. Такива са си.
Навсякъде край него разговаряха и шептяха хора, а Кевин имаше чувството, че някои от тях го зяпат, както правеха Кофи и Рамирес. Той не им обръщаше внимание и се съсредоточи над издирването си. Семейства. Прегърнати двойки младежи. Един тип със сомбреро. Неколцина служители от карнавала, които просто стояха отстрани и пушеха. Слаби, татуирани и с лоши зъби. Сигурно бяха наркомани с дълги досиета. Предизвикаха у него лошо предчувствие. Кевин беше детектив и познаваше хората. Тези типове обаче не направиха нищо и той просто ги отмина.
Отклоняваше се наляво и надясно, проправяше си упорито път през тълпата и изучаваше лицата на хората. Спря, за да даде път на двойка клатушкащи се дебелаци, които се тъпчеха с пържен хотдог, а лицата им бяха подпухнали и зачервени. Кевин ненавиждаше дебелите хора, смяташе, че са слабохарактерни и недисциплинирани, че все се оплакват от диабет, високо кръвно налягане и проблеми със сърцето и хленчат колко скъпо е да се лекуваш, обаче нямат воля просто да оставят вилицата. Ерин винаги е била слабичка, но гърдите й бяха едри, а сега тя беше с друг мъж, който ги галеше нощем, и от тази мисъл Кевин целият пламна вътрешно. Мразеше я. Но и я желаеше. Обичаше я. Трудно му беше да запази мислите си ясни. Беше пил твърде много, а и жегата беше невероятна. Защо й трябваше да се мести на такова пъклено място?
Обиколи въртележките и забеляза виенското колело отпред. Приближи се, блъсна се в някакъв мъж по потник и подмина с пренебрежение недоволното му мърморене. Огледа кабинките на колелото, стрелкайки поглед по всяко лице. Ерин не беше тук, нямаше я и на опашката.
Продължи сред тълпата в силния пек, оглеждайки се за слабичката Ерин и за мъжа, който галеше гърдите й нощем. С всяка стъпка все повече мислеше за пистолета си.
Въртележката, която се въртеше шеметно по посока на часовниковата стрелка, беше страшен хит сред децата. Вече се бяха возили два пъти тази сутрин, но след виенското колело Кристен и Джош ги помолиха да се качат отново. Бяха им останали само няколко билета и Алекс се съгласи, като им обясни, че след това ще трябва да се прибират. Искаше да има време да ги изкъпе и може би да ги нахрани, преди да потегли за Роли.
Колкото и да се стараеше обаче, онзи многозначителен намек на Кейти просто не му излизаше от главата. Тя явно усещаше за какво мисли той, понеже току го поглеждаше и по устните й заиграваше предизвикателна усмивка.
Сега застана до него и засмяна погледна нагоре към децата. Той се присламчи до нея, обгърна раменете й с ръка и усети как тя се притиска до него. Не каза нищо, понеже нямаше нужда от думи. Тя също нищо не каза. Само наклони глава, облегна я на рамото му и Алекс смаяно си помисли, че това е най-прекрасното нещо на света.
Ерин я нямаше на наклонената въртележка, нито в огледалния лабиринт, нито в къщата на духовете. Кевин наблюдаваше от опашката за билети, стараейки се да се смеси с тълпата, за да я забележи, преди тя да забележи него. Имаше предимство, понеже знаеше, че тя е тук, а тя не подозираше за неговото присъствие, ама кой знае, понякога на хората просто им провървява и се случва нещо необикновено. Кевин си спомни за Карън Фелдман и за деня, когато тя му разкри тайната на Ерин.