И разбра, че никога не е желал друга жена така, както желаеше Анна. Този път, след като я положи на леглото, той бе този, който се потопи безпаметно в целувката.
Не се налагаше да заповядва на ръцете си да бъдат нежни, да действат бавно. Не се налагаше да обуздава желанието да завладява грубо. Не и когато тя така тихо въздишаше под допира му, не и когато така леко се движеше под ръцете му, не и когато се отдаваше така пълно още преди да го е поискал.
Изследваше я с някаква своеобразна почуда, сякаш му е за пръв път. Първата жена, първото желание. Беше някак си ново — този копнеж да се сдържи. Да отпива, вместо да поглъща. Да се рее, вместо да препуска. Когато ръцете й се плъзнаха по него, кожата му пламна.
Никой от двамата не чу първите тихи капки на дъжда, нито тихите, жални стонове на вятъра.
Тя се издигна до кулминацията на една единствена дълга и нажежена до бяло вълна. Отново се спусна обратно, шепнейки името му.
Удоволствието бе чисто, нежно като утринна роса, необятно като тъмно море. Усещаше го как се понася през нея, как се разраства, разпростира се и я извисява до още един величествен, стръмен връх, където съществуваше единствено той.
Притисна устни към шията, към рамото му, би искала да го просмуче в кожата си, ако знаеше как. Никой никога не я беше завладявал така цялостно. И когато улови лицето му в ръце, поднесе устните му към своите и изля цялото си същество в целувката, разбра, че той е за нея. Изцяло за нея.
Когато я изпълни, то бе само още една връзка. Тя се разтвори, прие го и се отдаде. Бавно се задвижиха заедно, стаили дъха си, впили погледи. Движеха се в синхронен ритъм, за да извлекат повече удоволствие.
То нарастваше, зашеметяващо и заслепяващо, така че устните й потрепнаха в мига, в който очите й се замъглиха.
— Целуни ме — помоли с последния си разтреперан дъх.
И устните им се срещнаха, сляха се, докато стремителната вълна ги поглъщаше.
Той не проговори, не посмя, когато ръцете й се отпуснаха безсилни на леглото. Чувстваше се така, сякаш се е строполил от висока скала и се е приземил рязко върху сърцето си. Сега сърцето му бе болезнено и оголено. Й беше нейно.
Ако това е любов, тя го караше да умира от страх.
Но не би могъл да помръдне, не би могъл да я пусне. Беше толкова добре, толкова на място под него. Тялото му бе обезсилено, заситено, а съзнанието му почти празно. Съществуваше само сърцето му, което трепереше и пулсираше.
По-късно ще се тревожи за това.
Той мълчаливо я притегли по-близо до себе си и се остави дъждът да го унесе в сън.
Анна се събуди от блесналото в очите й слънце и с изумление установи, че се намира в прегръдките на Кам. Ръцете му я бяха обхванали здраво, а нейните бяха обвити около него. Краката им бяха преплетени, при което десният й крак беше заклещен около бедрото му като котва.
Дори не се замисли, че докато и двамата смятаха връзката си за несериозна, в съня си и двамата бяха на друго мнение.
Плъзна крак надолу с надежда да раздели вплетените им крайници, но той само помръдна и още по-здраво я притисна към себе си.
— Кам! — изрече го шепнешком, чувствайки се смешна и гузна, и след като не получи отговор, се размърда и заговори по-решително: — Камерън, събуди се!
Той изсумтя, сгуши се по-близо и промърмори нещо.
Анна въздъхна и след като реши, че няма избор, повдигна крака си, който беше притиснат между неговите, докато коляното й опря в чатала му. После бързо го побутна.
Това го принуди да отвори очи.
— Оу! Какво?
— Събуди се.
— Буден съм. — Очите му я гледаха неразбиращо. — Имаш ли нещо против да си преместиш… — След като натискът намаля, той изпусна задържания въздух. — Благодаря.
— Трябва да си вървиш. — Отново започна да шепне: — Не биваше да оставаш цяла нощ.
— Защо не? — отвърна и също шепнешком. — Това е моето легло.
— Знаеш какво имам предвид — изсъска тя. — Някой от братята ти всеки момент може да стане.
Напрегна се да повдигне глава и да види часовника на нощното шкафче отсреща.
— Минава седем. Етан е станал и вероятно вече е изпразнил първия кош с раци. А защо шепнем?
— Защото ти не трябваше да си тук.
— Аз тук си живея. — По устните му пробяга сънлива усмивка. — Дявол да го вземе, много си хубава, когато си притеснена. Струва ми се, че ще трябва да те обладая отново.
— Престани! — Едва не се изкиска, когато ръката му се промъкна, за да обхване едната й гърда. — Не сега.
— Сега сме в леглото голи. И ти си толкова мека и топла. — Зарови лице във врата й.
— Не започвай!
— Твърде късно. Вече съм на първата обиколка.
И действително, когато се размърда, тя разбра, че стартовият изстрел вече е прозвучал. Озова се в нея с едно единствено леко движение и то бе толкова лесно, толкова естествено, толкова приятно, че можеше само да въздъхне.