— Без охкане — прошепна през смях в ухото й той. — Ще събудиш братята ми.
Анна сдържа смеха си, издърпа се и се претърколи, докато го възседна. Изглеждаше сънен, опасен и вълнуващ. Леко задъхана, опря ръце от двете страни на главата му. Наведе се и засмука долната му устна.
— Добре, умнико, да видим кой пръв ще изохка. И като се изви назад, започна ездата.
Впоследствие решиха, че резултатът е равен.
Накара го да се спусне през прозореца, което според него беше смешно. Но то я накара да се чувства недотам порочна. Къщата беше тиха, когато слезе долу облечена в удобен сивкавозелен, памучен клин и спортна риза. Сет още спеше на килима. Фулиш стоеше на пост до него.
Щом я видя, кученцето скочи и жално заскимтя. Последва я в кухнята. Когато отвори задната врата, то се стрелна като куршум навън и се изпишка върху една напъпила азалия.
Птички пееха с пълни гърла. Роса искреше по тревата, а тревата се нуждаеше от косене. Над водата все още се стелеше лека мъгла, но бързо се стопяваше подобно на издухан цигарен дим и през нея можеше да види ситните диамантени отблясъци на слънчевите лъчи върху спокойната вода.
Въздухът беше свеж от нощния дъжд, а листата изглеждаха по-зелени и по-гъсти.
Въображението й нарисува приятна картина, която включваше димящо кафе и разходка до пристана. Тъкмо приготви кафето, Кам влезе през вратата откъм коридора.
Не се беше обръснал, забеляза Анна и установи, че леко наболата брада подхожда на представата й за ленива неделна утрин в провинцията. Кам изви вежда.
Тя извади две чаши от шкафа.
— Добро утро, Камерън.
— Добро утро, Анна. — Реши да се включи в играта и се приближи да я дари с целомъдрена целувка. — Как спа?
— Много добре, а ти?
— Като пън. — Нави кичур от косата й около пръста си. — Не ти ли беше прекалено тихо?
— Тихо?
— Градско момиче, селска тишина.
— О, не, приятно ми беше. Всъщност мисля, че никога не съм спала по-добре.
Двамата се усмихваха един на друг, когато Сет се появи в кухнята търкайки очи.
— Имаме ли нещо за ядене?
Кам не отделяше поглед от Анна.
— Филип предложи да направи палачинки. Върви го събуди.
— Палачинки? Страхотно — хукна навън, шляпайки с боси крака по дъските.
— На Филип няма да му хареса тази работа — подхвърли Анна.
— Той сам предложи.
— Мога и аз да ги направя.
— Ти приготви вечерята. Тук се редуваме, за да избегнем хаоса и проливането на кръв. — Над главите им се чу силен и сърдит грохот, който накара Кам да се усмихне. — Защо не си налеем кафето и не се отстраним от полесражението?
— И аз си мислех същото.
Той грабна и една въдица.
— Дръж това. — Претърсването в хладилника го възнагради с малко парче от любимото сирене „Бри“ на Филип.
— Смятах, че ще ядем палачинки.
— Ще ядем. Това е стръв. — Пъхна сиренето в джоба на панталона и взе кафето си.
— Използваш „Бри“ за стръв?
— Използваш каквото имаш под ръка. Ако някоя риба ще кълве, тя ще кълве на каквото и да е. — Подаде й чашата. — Да видим какво ще можем да хванем.
— Не знам как се лови риба — заяви тя, докато излизаха.
— Нищо особено. Потапяш някой червей — а в случая, малко деликатесно сирене — и гледаш какво ще стане.
— Тогава защо хората го правят с разните му там скъпи, сложни приспособления и причудливи шапки?
— Само за показ. Тук не става дума за някакъв скучен риболов на муха. Ние просто ще хвърлим по една въдица. Ако не успеем да извадим две-три котки, докато Филип сложи палачинките на масата, значи наистина съм загубил тренинг.
— Котки?! — ужаси се тя. — Нали не използвате котки за стръв?
Примигна насреща й, видя, че е напълно сериозна, после избухна в смях.
— Разбира се, че използваме. Хващаме ги за опашките, одираме ги и ги закачаме. — Съжали се над нея само защото я видя как пребледня като мъртвец. Но това не го възпря да се разсмее отново. — Морски котки, скъпа. Ще измъкнем няколко морски котки преди закуска.
— Много забавно! — промърмори тя и отново тръгна напред. — Морските котки са ужасно грозни. Виждала съм ги на картинка.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че никога не си яла морска котка?
— И защо пък трябва да съм? — Седна леко намусена в края на пристана, със спуснати над водата крака и взе чашата си.
— Ако ги изпържиш пресни и ги изпържиш както трябва, няма нищо по-вкусно. Пусни вътре някоя и друга царевична питка, едно-две парченца сладък корен и си осигуряваш истинско угощение.