— Винаги е така. Вече я хвана, сега продължавай само да навиваш. — Стана да вземе серкмето, което винаги висеше закачено на края на пристана. — Издърпай я нагоре, нагоре и навън.
Анна се отдръпна назад, притворила очи. После ги ококори, когато рибата изскочи над водата, като проблясваше и се мяташе на слънчевата светлина.
— О, Господи!
— Само не изпускай въдицата, за Бога! — През смях Кам я улови за рамото, преди да е цопнала във водата.
Протегна се напред и подхвана с мрежата пляскащата морска котка.
— Хубаво парче.
— Какво да правя? Какво да правя сега?
Кам откачи рибата от кукичката, след което, за неин ужас, й подаде тежкото серкме.
— Дръж го.
— Не ме оставяй с това нещо. — Хвърли му поглед и видя мустаци и рибешки очи. — Кам, върни се и вземи това грозно нещо.
Той остави широкото ведро, което току-що бе напълнил с вода, върху дъсчената платформа, пое мрежата и пусна рибата вътре.
— Гражданка!
— Може би — въздъхна с облекчение тя. После надникна във ведрото. — Уф! Хвърли я обратно. Отвратителна е!
— За нищо на света. Има поне кило и половина.
След като тя отказа да хване втори път въдицата, той пожертва остатъка от сиренето на брат си и се настани сам да хване останалата част от вечерята.
Реакцията на Сет промени отношението й. Да впечатли малко момче с улова на безспорно грозна и най-вероятно лакома риба, беше ново усещане. Докато пътуваше с Кам към работилницата за лодки, Анна реши, че една от следващите й цели ще бъде да прочете нещо за риболова.
— Мисля, че с подходяща стръв бих могла да хвана нещо далеч по-привлекателно от морска котка.
— Искаш ли следващия уикенд да излезем да изкопаем някой и друг земен червей.
Тя леко смъкна надолу слънчевите си очила.
— Толкова гадни ли са, колкото изглеждат?
— Позна.
— Не мисля. Струва ми се, че ще предпочета да ползвам онези красиви перца и разните там джаджи. — Отново му хвърли бърз поглед. — Е, ти знаеш ли тайната рецепта за палачинки на баща ти?
— Не. Не ми я довери. Твърде бързо разбра, че съм пълна катастрофа в кухнята.
— Какъв вид подкуп би подействал най-добре пред Филип?
— Не можеш да му я измъкнеш дори и с вратовръзка „Хермес“. Предава се само в семейство Куин.
Ще се погрижи за това, реши тя и забарабани с пръсти по коляното си.
Спряха на празното място до старата тухлена сграда. Не беше сигурна каква реакция очаква той от нея. Не забелязваше големи промени. Боклукът беше махнат, счупените прозорци — подменени, но сградата изглеждаше все така овехтяла и пуста.
— Почистили сте. — Това й се стори безопасно решение и изглежда го удовлетвори, докато слизаха от колата.
— Докът ще има нужда от малко работа — подхвърли той. — Филип би трябвало да се справи. — Извади връзка ключове, лъскави също като новата брава на входната врата. — Ще ни трябва табела — проговори почти на себе си, докато отключваше. Когато отвори вратата, Анна усети миризма на дървени стърготини, мухъл и застояло кафе. Но учтивата усмивка, изобразена на лицето й, стана по-искрена, когато пристъпи вътре.
Кам включи осветлението и тя примигна. Голите крушки грееха ярко от тавана, закачени по гредите. Подновеният под беше преметен. Бяха иззидани нови стени, които разделяха помещението. Стъпалата бяха подменени. Галерията под тавана изглеждаше все така опасна.
Видя макари и ключове, огромни електрически инструменти със страшни зъби, метален шкаф с множество чекмеджета, които предполагаше, че съдържат най-невероятни сечива. Нови стоманени ключалки проблясваха на широката порта към дока.
— Прекрасно е, Кам! Бързо действаш.
— Скоростта е моята професия — каза го на шега, но му беше приятно да види, че е възхитена.
— Сигурно сте работили като волове, за да свършите толкова много работа. — Макар че искаше да види всичко, огромната платформа в средата на помещението я привличаше най-силно. Върху нея с дебел молив или въглен бяха разчертани прави и криви линии под различни ъгли. — Нищо не разбирам. — Запленена, тя я заобиколи. — Това лодка ли би трябвало да бъде?
— Това е лодка. Лодката. Начертаваш корпуса в пълен размер, огънатия участък, напречните секции. После ги уточняваш, като нахвърляш няколко надлъжни контура — например отклонението. Част от ватерлиниите.
Докато говореше, се озова на колене върху платформата, за да й покаже.
Тя не разбираше техническите подробности, които й описваше. Разбираше него. Може би той още не го проумяваше, но вече беше влюбен в това място и в работата, която щеше да върши тук.
— Трябва да добавим извивката на носа и диагоналите. Може да решим да използваме още веднъж същия модел, а това е единственият начин да се възпроизведе с голяма точност. Това е дяволски добър проект. Ще искам да добавя структурните детайли в пълен размер. Колкото по-подробен е, толкова по-добре. — Погледна нагоре към нея и я видя да се усмихва. — Извинявай. Нямаш представа за какво говоря.