— Смятам, че е прекрасно. Сериозно го казвам. Тук правите не само лодки.
Леко смутен, той се изправи на крака.
— Договорихме се да строим лодки. — Скочи сковано от платформата. — Ела да погледнеш тези. — Хвана я за ръка и я поведе към отсрещната стена. Вече имаше две поставени в рамка рисунки: една на любимия скипджак на Етан и друга на лодката, която предстоеше да се строи. — Сет ги направи — с гордост изрече Кам. — Той е единственият сред нас, който наистина може да рисува. Филип се справя, но детето е направо талант. Сега ще нарисува работната лодка на Етан, а след това — едномачтовия платноход. Трябва да поръчам някоя и друга снимка на две лодки, по които съм работил, така че да може да ги прерисува. Ще закачим всичките тук и ще добавяме рисунки на другите, които ще направим. Нещо като галерия. Запазена марка.
В очите й имаше сълзи, докато се извръщаше и обвиваше ръце около него. Силната й прегръдка го изненада.
— Не само лодки — изрече задавено и се отдръпна, за да улови лицето му в длани. — Прекрасно е — повтори отново и впи устни в неговите.
Целувката го издигна високо, повали го обратно, разтърси го. Всичко за нея, за тях се завъртя вихрено в сърцето му. Безброй въпроси зажужаха като пчели в главата му. И почти успя да съзре отговора, единствения отговор.
Изрече името й, после неуверено я отдръпна от себе си.
— Анна — повтори отново. — Почакай малко.
Преди да успее да осъзнае отговора, преди отново да усети твърда почва под краката си, вратата се отвори със скърцане и пропусна слънчевата светлина.
— Простете, приятели — любезно подвикна Макензи, — видях колата отвън.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Кам изпита силно раздразнение. Тук ставаше нещо велико и не желаеше никой да го прекъсва.
— Не сме отворили да работим, Макензи. — Здраво задържа Анна за раменете и се обърна с гръб към мъжа, когото възприемаше само като един досаден чиновник.
— Не съм си го и помислил — все така благо и любезно отвърна Макензи и пристъпи вътре. Рядко получаваше топъл прием при изпълнение на служебните си задължения. — Вратата беше отключена. Е, тук ще стане хубаво местенце. — Той обичаше да майстори и всички тези новички, лъскави машинки привлякоха вниманието му. — Осигурили сте си първокласно оборудване.
— Ако искаш лодка, ела пак утре сутринта и ще говорим.
— Страдам от морска болест — довери с гримаса Макензи. — Не мога да стоя дори на пристанището, без да започне да ми се гади.
— Много неприятно. Върви си тогава.
— Но определено обичам да гледам лодки. Не бих казал, че съм се замислял много как се строят. Това тук е лентов банцинг. Трябва доста да сте се изръсили.
Този път Кам се извърна с пламнали от гняв очи, не по-малко опасни от зареден пистолет.
— Моя работа си е как ще си харча парите!
Озадачена от разменените реплики, Анна постави ръка на рамото му. Не беше изненадана, че се държи грубо, но силата на гнева му за нещо, което й се струваше само дребно нахалство, я озадачи.
Ако това е начинът, по който възнамерява да се отнася с потенциалните клиенти, направо можеше още сега да се откаже.
Преди да успее да намери подходящи успокоителни думи, Кам я отблъсна от себе си.
— Какво, по дяволите, искаш пък сега?
— Само два-три въпроса. — Кимна любезно към Анна.
— Мадам! Лари Макензи, исков инспектор от застраховки „Живот“.
Тя пое подадената ръка.
— Аз съм Анна Спинели, господин Макензи.
Той се сети, че тя е отговорникът по делото Сет Делаутер. Тъй като се беше появила на сцената след смъртта на застрахованото лице, не беше необходимо да се свързва с нея, но тя присъстваше в документите му. И милата сценка, на която беше станал свидетел, му разкриваше, че е доста близка с поне единия от братята Куин. Не беше сигурен дали и как тази информация ще му послужи, но просто щеше да си я отбележи.
— Приятно ми е да се запознаем.
— Ако двамата трябва да обсъдите някои делови въпроси — каза Анна, — аз просто ще изляза навън.
— Нямам какво да обсъждам с него — сега или по-късно. Върви да си напишеш доклада, Макензи. Приключихме е теб.
— Почти. Реших, че може би ще искате да знаете, че се връщам в централата. Получих доста противоречиви резултати при интервютата си, господин Куин. Макар и не чак толкова твърди факти, както бихте се изразили. — Още веднъж хвърли поглед към банцинга и за миг си пожела да можеше и той да си позволи нещо такова. — Съществува писмото, намерено в колата на баща ви — то говори за психическото му състояние. Катастрофа с кола, шофирана от физически здрав мъж, без следи от алкохол или наркотици в кръвта. — Сви рамене. — Съществува и фактът, че осигуреният е увеличил застрахователната сума малко преди катастрофата. Компанията гледа много строго на такива неща.