Розите още си бяха тук, малко поостарели, но все още тук. Както баба й и дядо й. Седна на леглото и чу познатото изскърцване на пружините — познато, успокояващо, сигурно.
Това е, призна си тя, което желае. Дом, деца, сигурност — заедно с изненадите, които винаги поднася семейството. Предполагаше, че за някои това би прозвучало банално. Имаше време, когато и тя си беше мислила така.
Но сега знаеше, че в стремежа за дом, брак и семейство няма нищо банално. Трите елемента образуват единство, което е уникално и безценно.
Желаеше го, копнееше да го има.
Може би все пак се е преструвала. Може би не е била напълно откровена, нито пред Кам, нито пред себе си. Не се беше опитала да му разкрие мечтите си, но под всичко това не беше ли започнала да се надява, че той ще ги сподели? Беше поддържала свободния, необвързващ секс, но сърцето й жадуваше за повече.
Може би си заслужаваше сега да бъде разбито.
Изправи се рязко от мястото си. Беше изтърпяла достатъчно, беше приела границите на връзката им. И въпреки това той не й се доверяваше. Това нямаше да търпи!
Проклета да е, ако започне да се самообвинява, реши Анна, бързо се приближи до огледалото над скрина и се зае да освежи грима си.
Един ден ще има това, което желае. Силен мъж, който ще я обича, уважава и ще й се доверява. Ще има мъж, който гледа на нея като на партньор, а не като на враг. Ще има къщата в провинцията, близо до брега, собствени деца и някое проклето, глупаво куче. Ще има всичко това.
Просто няма да е с Камерън Куин.
Ако не друго, трябва поне да му бъде благодарна, че й отвори очите не само за недостатъците, в така наречената им връзка, но и за собствените й желания и стремежи.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Кам откри, че една седмица може да е много време. Особено когато в теб са се насъбрали доста неща, които не можеш да излееш навън.
Донякъде му помагаше, като си го изкарваше на Филип и Етан. Но Анна му липсваше.
Помогна му също и това, че работата по корпуса на лодката поглъщаше твърде голяма част от времето и вниманието му. Не можеше да си позволи да мисли за нея, докато наковава дъските.
Но в свободното си време непрекъснато мислеше за нея.
Имаше някои твърде неприятни моменти, когато си я представяше да се излежава някъде по карибските плажове, а някой мускулест и загорял тип разтрива плажно масло по гърба й и й купува царевични питки.
После си казваше, че сигурно е отишла някъде да лекува въображаемите си рани и вероятно сега подсмърча в някоя хотелска стая.
Но и тази мисъл не го караше да се чувства по-добре.
Когато се прибра у дома, след като беше прекарал целия съботен ден в работилницата, имаше нужда от една бира. Двамата с Етан се насочиха право към хладилника и вече бяха отворили шишетата, когато се появи Филип.
— Сет не е ли с вас?
— У Дани е. — Кам отпи от бутилката. — Санди ще го докара по-късно.
— Хубаво. — Филип взе бира и за себе си. — Седнете.
— Какво?
— Тази сутрин получих писмо от застрахователната компания — придърпа стол той. — Основното е, че отлагат изплащането. Използват цял куп юридически термини, цитират клаузи, но по същество изказват съмнение относно причината за смъртта и продължават разследването си.
— Майната му! Копелетата просто не искат да се изръсят. — Кам ядно ритна един стол и от все сърце му се прииска това да беше Макензи.
— Говорих с адвоката ни — продължи брат му и се намръщи. — Може да започне да преосмисля приятелството ни, ако продължавам да му звъня през уикендите. Казва, че имаме някакъв избор. Можем да си кротуваме и да оставим застрахователната компания да продължи разследването си или можем да заведем дело срещу тях за неизплащане на застраховката.
— Нека си задържат шибаните пари. И без това не ги искам!
— Не. — Гласът на Етан прозвуча много тихо. Кам продължи да се взира мрачно в бирата си, като поклащаше глава. — Не е честно. Татко плащаше вноските година след година. Увеличил е полицата заради Сет. Не е честно да не платят. А и ако не платят, някак си ще излезе, че наистина се е самоубил. Това също не е честно. Досега само те ни притискаха — добави и вдигна сериозните си очи. — Нека сега и ние ги притиснем.
— Ако се стигне до съд — предупреди го Филип, — играта може да загрубее.
— Значи да се откажем от борбата, защото играта може да загрубее? — За пръв път по лицето на Етан пробягна усмивка. — Ами, майната му!
— Кам?
Той отпи още веднъж.
— От известно време ми се иска да се сбия хубавичко с някого. Предполагам, че това е то!
— Тогава сме съгласни. Следващата седмица ще, подготвим документите и ще им подгоним задниците. — Набрал скорост и готов, Филип надигна бутилката. — Наздраве за хубавата битка!