— Наздраве за победата — поправи го Кам.
— Съгласен съм. Ще ни струва известни разходи — допълни Филип. — Държавни такси, юридически такси. Повечето капитал, с който разполагахме, вложихме в бизнеса. Предполагам, че ни трябва нов източник.
С по-малко съжаление, отколкото очакваше, Кам си помисли за любимото си порше, търпеливо очакващо го в Ница. Само една кола, каза си той. Само една проклета кола!
— Мога да се сдобия с малко свежи пари. Ще ми трябват два-три дни.
— Мога да продам къщата — сви рамене Етан. — Вече няколко души ме питаха, а и без това само си стои.
— Не. — Мисълта за това накара стомаха на Кам да се присвие мъчително. — Няма да си продаваш къщата. Дай я под наем. Ще се оправим.
— Имам малко акции — въздъхна Филип и каза сбогом на едно голямо парче от набъбващия си портфейл. — Ще кажа на брокера си да ги осребри. Следващата седмица ще открием обща сметка — Фонд за юридическа защита на Куин.
И тримата се усмихнаха леко.
— Детето трябва да знае — каза след малко Етан. — Ако ще се борим докрай, то трябва да знае какво става.
Кам погледна нагоре тъкмо навреме, за да види как очите на братята му се впиват в него.
— О, я стига! Защо трябва да съм аз?
— Ти си най-големият — ухили се Филип. — Освен това така ще престанеш да въздишаш по Анна.
— Не въздишам по нея или по която и да е жена.
— Цяла седмица си настръхнал и въздишаш — промърмори Етан. — Подлуди ме.
— Кой пък те пита? Имахме малък спор, това е всичко. Сега й давам време да се поохлади.
— Последния път, когато я видях, ми се стори охладена до ледено — загледа се в бирата си Филип. — Това беше преди седмица.
— Отношенията ни не те засягат!
— Естествено. Но ме уведоми, когато приключиш с нея? Тя е…
Филип не довърши, тъй като Кам буквално скочи през масата и го сграбчи за гърлото. Бирени бутилки се разхвърчаха и пръснаха на пода.
Етан примирено прокара ръка през косата си, изтръсквайки пръските бира. Кам и Филип бяха на пода и се блъскаха като полудели. Взе си нова бира, а след това напълни кана студена вода.
Работните му ботуши изскърцаха по разпилените стъкла: надяваше се, че няма да му се наложи да кара някого до болницата. Приближи се и изпразни каната върху братята си.
Това привлече вниманието им.
Устната на Филип беше цепната. Кам го боляха ребрата, а и двамата кървяха от търкалянето върху счупените стъкла. Мокри и задъхани, двамата се изгледаха предпазливо. Филип неуверено прокара пръст по разкървавената си устна.
— Съжалявам. Лоша шега. Не знаех, че нещата са толкова сериозни между вас.
— Никога не съм казвал, че са сериозни.
Филип се засмя, после се намръщи, защото устната го заболя.
— Нима си го казвал някога, братко! Изобщо не съм очаквал, че ти пръв от всички ни ще се влюбиш.
Коремът му, пострадал от юмруците на Филип, сега се присви мъчително.
— Кой е казал, че съм влюбен в нея?
— Не ми разкраси физиономията, защото само я харесваш. — Погледна изцапаните си панталони. — По дяволите! Знаеш ли колко трудно се премахват петна от кръв от памучна материя? — Стана и протегна ръка на Кам. — Страхотна дама е — допълни, докато го издърпваше. — Надявам се, че добре си го обмислил.
— Нищо не трябва да обмислям — упорито възрази той. — Много си далече от истината.
— Щом така казваш. Отивам да се оправя.
Тръгна навън, като накуцваше леко.
— Няма да чистя пода, защото вас са ви ударили хормоните.
— Той започна — промърмори Кам, без да го е грижа колко смешно ще прозвучат думите му.
— Напротив, струва ми се, че ти започна. — Етан отвори работния шкаф, извади парцал и му го подхвърли. — Така че предлагам ти да изчистиш.
И се измъкна през задната врата.
— Вие двамата си въобразявате, че всичко знаете! — Разярен, Кам ритна някакъв стол по пътя си, докато отиваше да вземе кофа. — Би трябвало аз да знам какво става с моя живот. Пълна лудост, това е! Трябваше да съм в Австралия и да се подготвям за състезанието на живота си! — Започна да почиства пода и продължи да си мърмори. — Точно в Австралия щях да съм сега, ако ми беше останал малко здрав разум в главата. Проклетите жени все усложняват нещата. По-добре да се махна и да сложа край.
Ритна още един стол, защото му действаше добре.
— Кой се е бил? — поинтересува се Сет.
Кам се извърна и изгледа с присвити очи застаналото на вратата момче.
— Аз натупах Филип.
— За какво?
— Така.
Детето кимна, заобиколи локвата и си взе пепси от хладилника.
— Щом си го натупал, защо ти тече кръв?