— Може пък да ми харесва да ми тече кръв. — Довърши почистването, докато момчето стоеше и го наблюдаваше. — Какъв ти е проблемът?
— Нямам проблем.
Кам побутна с крак кофата. Филип поне можеше да я изхвърли. Приближи се до мивката и сърдито започна да чисти стъклата от ръката си. После извади уиски, изправи един стол и седна с бутилката и чаша.
Видя как очите на Сет стрелнаха шишето, после бързо се отклониха. Кам хладнокръвно наля два пръста „Джони Уокър“.
— Не всички, които пият, се напиват — каза той. — Не всички, които се напиват, бият деца.
— Просто не разбирам защо някой ще пие тоя боклук.
Кам гаврътна уискито.
— Защото сме слаби и глупави и защото в момента ти става добре.
— Ще заминаваш ли за Австралия?
Той си наля още малко.
— Няма такива изгледи.
— Не ми пука дали ще вървиш. Изобщо не ми пука къде ще вървиш на майната си. — Стаеният гняв в гласа на момчето изненада и двамата. Сет се изчерви и хукна през вратата.
Добре де, помисли си Кам и бутна чашата встрани. Стана от масата и стигна до вратата в момента, в който Сет прекосяваше двора по посока на гората.
— Спри! — След като момчето не намали темпото, той извика сърдито: — По дяволите, казах да спреш!
Този път Сет рязко се закова на място. Когато се обърна, двамата се вгледаха един в друг с гняв и напрежение.
— Върни малкия си задник обратно. Веднага!
Върна се, стиснал юмруци и вдигнал гордо брадичка.
И двамата знаеха, че няма къде да бяга.
— Не си ми притрябвал.
— О, така ли?! Май трябва да те натупам, задето си толкова глупав. Всички разправят колко гениален мозък си имал, но ако питат мен, си тъп като галош. Сядай сега. Ето там — посочи към стъпалата. — И ако не правиш каквото ти казвам и когато ти казвам, може и наистина да те натупам.
— Не ме е страх от теб — отвърна Сет, но седна.
— Страх те е до смърт от мен и това ме вбесява. — Кам също седна и видя как кутрето пропълзя крадешком към тях по корем. „И малките кученца също ги е страх от мен“ — помисли си с отвращение. — Никъде няма да ходя — заяви.
— Казах, че не ми пука.
— Добре, но все пак ти казвам. Представях си, че ще стане, след като нещата се поуталожат. Казвах си, че ще стане. Предполагам че така ми се е искало. Никога не съм си мислел, че ще се установя тук.
— Тогава защо не заминеш?
Кам на шега го перна по главата с опакото на ръката.
— Защо не млъкнеш, докато не свърша с това, което имам да казвам?
Безобидният удар и нетърпеливата заповед подействаха по-усмиряващо на Сет, отколкото хиляди увещания.
— Стигнах до извода, че достатъчно дълго съм бягал. Харесваше ми това, което правех, но предполагам, че вече съм приключил с него. Както изглежда, тук си имам къща, имам си работа, може би и жена — изрече по-тихо, мислейки за Анна.
— Значи оставаш да работиш и да сваляш жената.
— Това са дяволски добри причини да останеш някъде. А освен това и ти. — Кам се облегна на лакти на последното стъпало. — Не мога да кажа, че много си падах по теб, когато дойдох в началото. То е заради гадното ти поведение, а и освен това си грозен, но май от теб ще излезе свястно момче.
Невероятно поласкан, Сет се усмихна.
— Ти си по-грозен.
— Аз съм по-голям, полага ми се. Така че май ще поостана да видя дали с времето ще се разхубавиш малко.
— Всъщност не искам да заминаваш — изрече пресипнало след известно време детето. Повече от това не можеше да разкрие за истинските си чувства.
— Знам — въздъхна Кам. — И след като изяснихме този въпрос, остава едно друго нещо. Нищо сериозно, просто някакви юридически дивотии. Фил и адвокатът се оправят с повечето работи, но може да се пуснат разни клюки. Не трябва да им обръщаш никакво внимание, ако чуеш нещо.
— Какви клюки?
— Някои хора — разни идиоти — смятат, че татко нарочно се е блъснал в онзи стълб. Че се е самоубил.
— Аха и сега оня тъпанар от застрахователната компания задава въпроси.
Кам тежко въздъхна. Знаеше, че трябва да направи забележка на момчето да не нарича възрастните тъпанари, но сега имаше по-важна задача.
— Знаеше ли?
— Естествено, чу се. Говорил е с майката на Дани и Уил. Дани каза, че хубавичко му ги наприказвала. Не й харесало някакъв тип да идва и да разпитва за Рей. Оня тъпоумник Чък в Деъри Куин казал на детективчето, че Рей се чукал със студентките си, после го загризала съвестта и се убил.
— Загризала го съвестта. — Господи, откъде ги измисля тези хлапето? — Чък Кимбъл? Винаги си е бил тъпоумник. Говори се, че го хванали да преписва на някакъв изпит по литература и го изритали от колежа. А струва ми се, че веднъж Филип яко го натупа. Обаче не мога да си спомня защо.