— Физиономията му е като на шаран.
Кам се разсмя.
— Да, май си прав. Татко — Рей — никога не е пипвал с пръст студентка, Сет.
— Държа се добре с мен. — А това беше най-важното. — Майка ми…
— Давай — насърчи го младият мъж.
— Каза ми, че той ми бил баща. Но друг път ми казваше, че бил онзи другият тип, а когато наистина се подреждаше, разправяше, че моят старец бил някакъв тип на име Кийт Ричардс.
Кам просто не можа да сдържи напиращия смях.
— Господи! Сега пък със Стоунс ли се чука?
— Кой?
— По-късно ще се погрижа за музикалното ти образование.
— Не знам дали Рей ми е бил баща — вдигна очи Сет. — Тя е лъжкиня, така че не й вярвам за нищо, което разправя, но той ме взе. Знам, че й даде пари, много пари. Не знам дали щеше да ми каже дори и да ми беше баща. Каза, че има неща, за които трябва да си поговорим, но първо трябва да уреди някои работи. Знам, че не искаш да е вярно.
„Не би имало значение — помисли си Кам. — Вече не.“
— Ти искаш ли той да ти е баща?
— Беше свестен — толкова простичко отвърна момчето, че той обви ръка около раменете му. И Сет се облегна на него.
— Да, беше.
Всичко се беше променило. Всичко беше различно. И той нямаше търпение да й каже. Кам разбра, че животът му още веднъж се е преобърнал. И някак си сега се беше озовал точно там, където трябваше да бъде.
Липсваше само Анна.
Реши да отиде до апартамента и. Събота вечер е, каза си той. В понеделник трябва да е на работа. Като практична жена ще иска да използва неделята, за да се подготви, да оправи прането си, да прегледа пощата.
Ако не си е вкъщи, ще седне пред вратата й и, Господ му е свидетел, ще я чака, докато се върне.
Но тя отвори на почукването му и застана там, толкова свежа, толкова прелестна, че го завари неподготвен.
Анна от своя страна се беше подготвяла за тази среща цяла седмица и знаеше как да се държи.
— Кам, каква изненада. Случайно ме хващаш.
— Хващам те? — глупаво повтори той.
— Да, но имам няколко минутки. Ще влезеш ли?
— Да, аз… къде беше, по дяволите?
— Моля?! — изви вежди тя.
— Изчезна.
— Не бих казала. Взех си отпуск, помолих съседите да поливат цветята ми, докато отсъствам. В никакъв случай не бях отвлечена от извънземни, просто заминах за няколко дни. Искаш ли кафе?
— Не. — Добре, каза си, значи тя е решила да се дистанцира. И той може да се справи. — Искам да говоря с теб.
— Това е добре, защото и аз искам да говоря с теб. Как е Сет?
— Добре е. Наистина. Изгладихме много неща. Точно днес…
— Какво си направил с ръката си?
— Нищо. Няма нищо. Слушай, Анна…
— Защо не седнеш? Наистина искам да ти се извиня, ако съм се държала грубо с теб миналата седмица.
— Да се извиниш? — Е, виж това е по-добре. Готов да прости, той се настани на дивана. — Защо направо не го забравиш? Имам да ти казвам много неща.
— Иска ми се наистина да изясним това. — Любезно усмихната, тя се настани насреща му. — Предполагам, че и двамата бяхме в трудно положение. Това до голяма степен беше по моя вина. Да се обвържа с теб беше премерен риск. Но се увлякох и не можах да преценя достатъчно добре възможните проблеми. Очевидно подобно нещо като разправията от миналата седмица беше нормално да се случи. И тъй като и двамата сме взели присърце доброто на Сет, а така ще бъде и за в бъдеще, ще ми бъде неприятно да сме скарани.
— Хубаво, значи няма да сме. — Посегна към ръката й, но тя му се изплъзна и само леко потупа неговата.
— А сега, след като уточнихме нещата, ще трябва наистина да ме извиниш. Неприятно ми е да те отпращам, Кам, но имам среща.
— Какво?
— Среща — погледна часовника си. — И то съвсем скоро, така че трябва да се преоблека.
Той много бавно се изправи на крака.
— Имаш среща? Тази вечер? Какво, по дяволите, трябва да означава това?
— Каквото обикновено означава. — Примигна два пъти, сякаш не разбира, после му отправи извинителен поглед. — О, съжалявам. Смятах, че и двамата разбираме, че сме приключили с… ами, по-личния аспект на отношенията си. Реших, че е съвсем ясно, че не се получава и за двамата.
Сякаш някой го беше издебнал и беше забил железен юмрук в слънчевия му сплит.
— Виж, ако още си ядосана…
— На ядосана ли ти приличам? — хладнокръвно попита тя.
— Не. — Впери очи в нея и поклати глава, а стомахът му се присви мъчително. — Не, не изглеждаш. Значи ме изритваш.
— Не ставай мелодраматичен. Просто слагаме край на една връзка, която и двамата започнахме доброволно и без обещания или някакви очаквания. Беше ни хубаво. Неприятно ми е да разваляме всичко. А що се отнася до отношенията ни в професионален план, вече казах, че ще направя всичко според възможностите си, за да ви помогна да получите постоянно настойничество над Сет. Все пак отсега нататък ще очаквам да ми сътрудничиш с повече информация. Ще се радвам също така да ти давам консултации или съвети по всички въпроси на настойничеството. Ти и братята ти чудесно се справяте с него.