Изчака, сигурен, че ще има още.
— Това ли е?
— Не мога да се сетя за нищо друго, а и малко съм притеснена с времето.
— Притеснена си с времето. — Току-що го беше пробола смъртоносно право в сърцето, а сега беше притеснена с времето. — Това е ужасно неприятно, защото аз изобщо не съм свършил.
— Съжалявам, ако себелюбието ти е наранено.
— Да, себелюбието ми е наранено. Точно в момента съм доста наранен. Как, по дяволите, можеш да стоиш тук и да ме изритваш след всичко, което имаше между нас?
— Сексът беше страхотен, не го отричам. Просто повече няма да го правим.
— Секс? — Сграбчи я за раменете, разтърси я и изпита задоволство да види как в хладния й поглед проблясват гневни искрици. — Само това ли е било за теб?
— Това беше и за двамата. — Не се получаваше, както го беше замислила. Очакваше той да се разгневи и да си тръгне. Или да изпита облекчение, че тя се отдръпва първа. Но не очакваше да се държи по този начин. — Пусни ме!
— Няма! Едва не полудях да те чакам да се върнеш. Промени целия ми живот и проклет да съм, ако те пусна просто така да си отидеш, защото си решила да приключиш с мен.
— И двамата приключихме. Не те искам вече и просто аз първа го казах. А сега си махни ръцете от мен.
Пусна я, сякаш беше опарила дланите му. Имаше нещо нередно в гласа й, нещо подозрително.
— Какво те кара да мислиш, че изобщо щях да го кажа?
— Ние не се стремим към едни и същи неща. До никъде няма да стигнем, а аз нямам намерение да продължавам, независимо какво изпитвам към теб.
— Какво изпитваш към мен?
— Уморих се от теб! — извика тя. — Уморих се от себе си, от нас. Писна ми и се уморих да си повтарям, че може да е достатъчно само да ми е приятно и забавно. Е, не е достатъчно. Изобщо не е и искам да си вървиш.
Кам усети как обзелият го гняв и страх се стопяват.
— Влюбена си в мен, нали?
Никога не беше виждал жена, която така бързо да избухне. И в този момент се зачуди защо му трябваше толкова време, за да проумее, че я обожава. Анна се завъртя, грабна някаква лампа и я захвърли.
Спаси се само благодарение на това, че успя да реагира навреме. Поставката профуча точно покрай главата му и се разби в стената.
— Нахален, самонадеян, студенокръвен кучи син! — Този път вдигна една ваза — нова, която си беше купила на връщане, за да си подобри настроението. Запрати и нея.
— Господи, Анна! — Изпълни се с възхищение и успя да улови вазата, преди да се е стоварила в лицето му. — Трябва много да си падаш по мен.
— Мразя те! — Трескаво се огледа за нещо друго, което да запрати по него, и издърпа една купа с плодове от кухненския плот. Първо заминаха плодовете. Ябълки. — Ненавиждам те! — Круши. — Презирам те! — Банани. — Не мога да повярвам, че съм ти позволила изобщо да ме докоснеш. — После купата. Но този път постъпи по-хитро — най-напред се престори, а след това силно я запрати по целта си.
Керамичният съд го улучи точно над ухото и пред очите му затанцуваха звезди.
— Добре, край на играта! — Хвърли се към нея и успя да я улови. Израненото му тяло трябваше да изтърпи нови ритници и удари, но въпреки това я завлече до дивана и я притисна под себе си. — Овладей се преди да си ме убила.
— Искам да те убия! — изрече през стиснати зъби тя.
— Повярвай ми, картинката ми е ясна.
— Нищо не ти е ясно. — Заудря го и го накара да настръхне от възбуда и смях. Почувствала и двете, тя се надигна и го ухапа силно.
— Ох! По дяволите! Добре, стига толкова! — Издърпа я и я преметна през рамо. — Багажът ти събран ли е още? Седнала да ми разправя, че имала среща. Това няма да стане! Разправя ми, че сме били приключили. Ама че глупост! — Занесе я в спалнята, видя чантата й на леглото, вдигна я.
— Какво правиш? Пусни ме. Пусни чантата.
— Няма да пусна и двете, докато не стигнем във Вегас.
— Вегас? Лае Вегас? — заудря го с юмруци по гърба. — Никъде няма да ходя с теб, а още по-малко във Вегас.
— Точно там отиваме. Там човек най-бързо може да се ожени, а аз ужасно бързам.
— И как очакваш, по дяволите, да ме качиш в самолета, като крещя с пълно гърло? Само за пет минути и ще те пратя в затвора.
На края на силите си, Кам я пусна на входната врата и хвана ръцете й.
— Ще се оженим и с това ще се свърши.
— Можеш направо да… — Тялото й се отпусна и главата и клюмна. — Да се оженим? — Най-после осъзна думите му тя. — Ти не искаш да се жениш.