— Можеш да си сигурна, че обмислям идеята, откакто ме цапардоса с купата. Така, ще се държиш ли сега вече разумно, или ще се наложи да те упоя?
— Моля те, пусни ме.
— Анна. — Притисна чело към нейното. — Не искай това от мен, защото не вярвам, че ще мога да живея без теб. Поеми риска, хвърли заровете. Ела с мен.
— Ядосан си и се чувстваш засегнат — неуверено отвърна тя. — И си мислиш, че като хукнем към Вегас, за да сключим някакъв безумен и евтин, прибързан брак, всичко ще се оправи.
Улови лицето й, този път нежно. В очите й блестяха сълзи и той разбра, че е готов да падне на колене пред нея.
— Не можеш да твърдиш, че не ме обичаш, защото няма да ти повярвам.
— О, обичам те, Кам, но ще го преживея. Има неща, на които държа. Трябва да бъда честна пред себе си и да си го призная. Ти разби сърцето ми.
— Знам. — Притисна устни върху челото й. — Знам, че е така. Бях късоглед. Бях егоист и глупак. И, по дяволите, бях уплашен! От мен, от теб, от всичко, което ставаше. Обърках всичко, а сега ти не искаш да ми дадеш още една възможност.
— Не е въпрос на възможност. Въпросът е да бъдем достатъчно честни, за да си признаем, че двамата искаме различни неща.
— Днес най-после разбрах какво искам аз. Кажи ми ти какво искаш.
— Искам дом.
Разполага с такъв за нея, помисли си той.
— Искам брак.
Не й ли беше предложил същото току-що?
— Искам деца.
— Колко?
Сълзите й пресъхнаха и тя го побутна.
— Това не е шега.
— Не се шегувам. Аз си мислех за две, но може и три. — Устните му потрепнаха, щом забеляза изписаното изумление на лицето й. — Ето, сега пък ти се плашиш, защото започваш да проумяваш, че съм напълно сериозен.
— Ти… ти ще се върнеш в Рим или някъде си, веднага щом ти се удаде възможност.
— Може да отидем в Рим или някъде си по време на медения ни месец. Но няма да вземаме хлапето. За това съм категоричен. Може и да реша да участвам в едно-две състезания от време на време. Само колкото да си поддържам формата. Но основното ми занимание ще е строителството на лодки. Разбира се, така може да пусна коремче. Освен това ще се наложи да се примириш със съпруг, който действително мрази домакинската работа.
Искаше й се да притисне слепоочията си с пръсти, но той продължаваше да я държи за раменете.
— Не мога да мисля.
— Добре. Просто слушай. — Когато замина, ти остави празнота в мен, Анна. Не го признавах, но това беше факт. Огромна празнота. — Опря чело в нейното. — Знаеш ли какво правих днес? Работих по лодката. И се чувствах добре. Прибрах се у дома, в единствения дом, който съм имал, и ми беше добре. Имахме семеен съвет и решихме, че, ще се борим със застрахователната компания и ще направим каквото трябва за баща ни. Между другото, говорих с него.
Не можеше да откъсне втренчения си поглед от него, макар че главата й се въртеше.
— Какво? С кого?
— С баща ми. Имах няколко разговора с него — по-точно три — след като умря. Изглежда добре.
Дъхът й пресекна.
— Кам…
— Да, да — потвърди с усмивка. — Имам нужда от психиатър. Можем да си поговорим по-късно за това — нямах намерение да се отклонявам. Разправях ти какво правих днес, нали така?
Анна кимна.
— Да.
— Добре, след събирането Фил пусна някаква умна забележка, така че го фраснах и двамата се сбихме малко. От това също се почувствах добре. После си поговорих със Сет за разни неща, за които трябваше да си поговорим преди, и го изслушах така, както трябваше да го изслушам преди, а след това просто си поседяхме малко. Беше ми добре, Анна, и го намирах за съвсем нормално.
Устните й се извиха.
— Радвам се.
— Има и още. Докато си седях там, разбрах, че точно това е мястото, където искам да бъда, където трябва да бъда. Само едно нещо липсваше и това беше ти. Така че дойдох да те открия и да те върна с мен. — Леко докосна с устни челото й. — Да те заведа у дома, Анна.
— Струва ми се, че искам да седна.
— Не, искам коленете ти да се подкосят, когато ти кажа, че те обичам. Готова ли си?
— О, Господи!
— Много внимавах никога да не казвам на някоя жена, че я обичам — с изключение на майка ми. Но и на нея не го казвах достатъчно често. Дай ми възможност, Анна, и ще ти го казвам толкова често, колкото можеш да издържиш да го чуваш.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Няма да се омъжа във Вегас.
— Не ми разваляй удоволствието. — Видя как устните и се извиват в усмивка, преди да я целуне. И вкусът й успокои всички рани на тялото и душата му. — Господи, как ми липсваше! Никога повече не си отивай.
— Вразумих те малко. — Прегърна го и се почувства по-добре. Намери го за съвсем нормално. — О, Кам, искам да го чуя, веднага!