— Обичам те. Струва ми се толкова прекрасно да те обичам. Не мога да повярвам, че пропилях толкова много време.
— Няма и три месеца — напомни му тя.
— Твърде много. Но ще наваксаме.
— Искам да ме отведеш у дома — прошепна тя. — След това.
Той се отдръпна и отметна глава.
— След кое? — И я накара да се разсмее, докато я вдигаше на ръце. Пристъпи внимателно. — Знаеш ли, не мога да разбера защо съм си мислил, че бракът ще бъде скучен.
— Нашият няма да бъде. — Целуна го. — Обещавам.