— Тя направо го е предложила за продан — промърмори Кам. — Като че ли е… — Спря се и сепнато погледна към Етан, защото си спомни. Някога той също е бил продаден от собствената си майка на мъже, които предпочитали малки момченца. — Съжалявам, Етан.
— Научих се да живея с това — простичко отвърна брат му. — Мама и татко се постараха да го постигна. Няма да получи Сет.
— Не знаем ли дали и е платил?
— Изтеглил е всичките си пари — намеси се Филип. — Това, което мога да кажа засега — а още не съм прегледал подробно документите му — е, че е закрил спестовната си сметка, осребрил е кредитните си карти. Разполагал е само с един ден да набави парите в брой. Всичкото трябва да е възлизало на около сто хиляди. Не знам дали е имал още петдесет…
— Тя е нямало да го остави на мира. Сигурно го е знаел. — Кам остави писмото и изтри ръце в джинсите си. — И за какво шушукат хората, че се е самоубил — от срам, от страх, от отчаяние? Не би оставил детето само.
— Не. — Етан се приближи до кафеварката. — Остави го на нас.
— Как, по дяволите, бихме могли да го задържим? — Кам отново седна. — Кой ще ни позволи да го осиновим?
— Ще намерим начин. — Етан си наля кафе и сложи толкова захар, че Филип се намръщи. — Сега той е наш.
— Какво, по дяволите, ще правим с него?
— Ще го запишем на училище, ще му осигурим покрив и храна и ще се опитаме да му дадем нещичко от онова, което ни бе дадено на нас. — Взе каничката и доля кафето на Кам. — Имаш ли възражения?
— Хиляди, но дадохме дума.
— По това сме съгласни при всички положения. — Филип леко се навъси и забарабани с пръсти по масата. — Но забравяме един доста важен момент — никой от нас не знае какво има да ни каже Сет по въпроса. Може да не иска да остане тук. Може да не иска да остане с нас.
— Както винаги ти просто усложняваш нещата — възрази Кам. — Защо да не иска?
— Защото теб изобщо не те познава, а мен едва-едва. Единственият, с когото е прекарал известно време, е Етан.
— И с мен не е прекарал чак толкова много — отбеляза той. — Взех го два-три пъти с лодката. Умен е и е сръчен. Няма какво толкова да разказва за себе си. Бил е известно време и с Грейс. Тя изглежда няма нищо против него.
— Татко искаше да остане — заяви Кам и сви рамене. — Значи остава. — Вдигна поглед при звука на клаксон, който бързо изсвири три пъти.
— Това трябва да е Грейс, която го връща обратно на път за кръчмата на Шини.
— Шини? — изви вежди Кам. — Какво прави в кръчмата на Шини?
— Изкарва си прехраната, предполагам — отвърна Етан.
— О, да. — Устните му бавно се разтеглиха в усмивка. — Още ли облича сервитьорките си в онези къси полички с панделки на дупето и черни, мрежести чорапи?
— Да — отвърна с дълга, замечтана въздишка Филип. — Наистина още ги облича така.
— Предполагам, че на Грейс добре й стои онази униформа.
— Да — усмихна се Филип. — Наистина.
— Може пък да намина по-късно към Шини.
— Грейс не е някоя от френските ти манекенки. — Етан стана от масата и понесе чашата си към мивката. — Стой настрани.
— Оу! — Кам намигна на Филип. — Значи да стоя настрани, братко. Не знаех, че интересът ти е насочен точно в тази посока.
— Не е. Тя е майка, за Бога!
— Миналата зима в Канкун си прекарах чудесно с майката на две дечица — припомни си Кам. — Бившият й мъж се къпеше в масло — маслиново масло — а всичко, което получи по бракоразводното дело, беше вила в Мексико, две коли, няколко дрънкулки, произведения на изкуството и две милиончета. Прекарах незабравима седмица да я утешавам. А децата бяха много сладки — от разстояние. Стояха с бавачката си.
— Какъв хуманист си ти, Кам — подхвърли Филип.
— Да не би да не знам!
Чуха хлопването на входната врата и се спогледаха.
— Е, кой ще говори с него? — попита Филип.
— Мен не ме бива в тези работи. — Етан вече се измъкваше към задната врата. — А и трябва да нахраня кучето си.
— Страхливец — промърмори Кам, докато вратата се затваряше зад гърба му.
— Точно така, а аз също. — Филип вече беше станал и тръгваше. — Ти ще поставиш началото. Трябва да прегледам документите.
— Почакай само за минутка, дявол да го…
Но той беше излязъл и бодро съобщаваше на Сет, че Камерън го очаква да си поговорят. Когато момчето застана на кухненската врата със следващото го по петите му пале, видя Кам с мрачно изражение да си долива уиски в кафето.
Сет напъха ръце в джобовете и вирна брадичка. Не искаше да е тук, не искаше да разговаря с никого. При Грейс можеше просто да си седи на малката й веранда, да бъде сам с мислите си. Дори когато излезе за малко и седна до него с Обри на коленете, тя не го заговори.