Защото разбираше, че няма желание да споделя.
А сега трябва да се оправя с мъжа. Не се страхува от едри ръце и сурови очи. Няма да допусне да се уплаши. Няма да се трогне, че ще го захвърлят обратно като някоя от дребните риби, които Етан ловеше.
Може да се грижи за себе си. Не се тревожи за това.
Но сърцето му се щураше в гърдите като мишница в капан.
— Какво? — предизвикателно изрече той.
Кам продължи да гледа навъсено и да отпива от чашата си. С една ръка разсеяно погали кучето, което храбро се опитваше да се покачи на скута му. Виждаше пред себе си мършаво момче, облечено в още твърди и очевидно нови джинси, презрителна гримаса и очите на Рей Куин.
— Седни.
— Мога да постоя.
— Не съм те питал какво можеш, казах ти да седнеш.
Доловил заповедта, Фулиш покорно се отпусна на пода. Но момчето и мъжът продължиха да се взират един в друг. Детето първо се предаде. Мимолетното трепване на раменете беше онова, което накара Кам да пусне рязко чашата си. Този жест си беше изцяло запазена марка на Куин. Кам изчака за момент да се успокои, като се опита да събере мислите си. Какво, по дяволите, се очаква от него да каже на момчето?
— Взе ли си нещо за ядене?
Сет го изгледа предпазливо изпод по момичешки гъстите си мигли.
— Аха.
— Ъ-ъ… Рей, говорил ли ти е за… положението. Някакви планове за теб?
Раменете отново потрепнаха.
— Не знам.
— Действал е да те осинови, да узакони нещата. Знаел си за това.
— Сега е мъртъв.
— Да-а. — Отново взе кафето си и изчака мъката да премине. — Мъртъв е.
— Заминавам за Флорида — високо заяви Сет, току-що озарен от тази идея.
Кам отпи от кафето и наклони глава, сякаш леко заинтригуван.
— О, така ли?!
— Имам малко пари. Мисля да тръгна сутринта, да хвана някой автобус на юг. Не можеш да ме спреш.
— Разбира се, че мога. — Вече по-спокоен, младият мъж се облегна на стола. — По-голям съм от теб. Какво възнамеряваш да правиш във Флорида?
— Мога да се хвана на работа. Мога да правя много неща.
— Да пребъркваш джобове, да спиш на плажа.
— Може би.
Кам кимна. Такива бяха и неговите планове, когато се беше запътил към Мексико. За пръв път си помисли, че в крайна сметка би могъл да се разбира с момчето.
— Предполагам, че вече можеш да шофираш.
— Бих могъл, ако се наложи.
— В днешно време е по-трудно да задигнеш кола, ако нямаш известен опит. А ще трябва да се движиш бързо, ако искаш да изпревариш ченгетата. Флорида е лоша идея.
— Точно там ще отида.
— Не, няма.
— Няма да ме върнеш обратно — скочи от стола Сет и тъничкото му телце затрепери от страх и гняв. Рязкото движение и викът накараха кучето да изскочи уплашено от стаята. — Нямаш никакви права над мен, не можеш да ме накараш да се върна обратно.
— Обратно къде?
— При нея. Тръгвам веднага. Ще си взема нещата и заминавам. И ако си мислиш, че можеш да ме спреш, значи си абсолютно тъп.
Кам разпозна стойката — търси си боя, но е готов и да се отбранява.
— Бие ли те?
— Не ти влиза в шибаната работа!
— Рей ме натовари с шибаната работа. Само тръгни към вратата — добави той, — и просто ще те издърпам обратно. — После въздъхна, когато Сет наистина хукна да бяга.
Дори и след като го хвана на входната врата, трябваше да му признае бързината. А когато улови момчето през кръста и изви замахналия назад юмрук върху вече отпуснатата челюст, трябваше да му признае и силата.
— Махни проклетите си ръце от мен, кучи сине. Ще те убия, ако ме пипнеш!
Кам го завлече с мрачно изражение във всекидневната, блъсна го на едно от креслата и го задържа, почти долепил лице до неговото. Ако беше видял в очите на момчето само гняв или само пренебрежение, можеше и да не се трогне. Но онова, което видя, беше див ужас.
— Не ти липсва кураж, хлапе. Сега се опитай да проявиш и малко разум. Ако ми се прииска секс, държа да е жена. Ясно?
Не можеше да проговори. Единственото, което разбра, когато силната, мускулеста ръка се обви около него, беше, че този път няма да успее да се измъкне. Този път няма да може да се пребори и да избяга.
— Тук няма никой, който да те пипне по този начин. Никога! — Без да го осъзнава, Кам беше смекчил тона си. Очите му гледаха сърдито, но суровият израз беше изчезнал. — Ако се заема с теб, то ще е, за да опитам да влея малко ум в главата ти. Схвана ли?
— Не искам да ме пипаш? — едва успя да продума Сет. От потта кожата му беше станала хлъзгава. — Не обичам да ме пипат.
— Добре. Тогава стой, където съм те сложил. — Кам се отдръпна назад, след това придърпа една табуретка и седна. Тъй като Фулиш сега вече трепереше от ужас, той го вдигна и го пусна в скута на Сет. — Имаме проблем — започна младият мъж и се помоли да му дойде вдъхновение как да се оправи по-нататък. — Не мога да се занимавам с тебе по двайсет и четири часа. А и да можех, проклет да съм, ако го направя. Заминеш ли за Флорида, ще се наложи да тръгна да те търся и да те домъкна обратно. Това действително ще ме ядоса.