— Какво ти пука къде ще отида?
— Не мога да кажа, че ми пука. Но на Рей, да. Така че ще се наложи да останеш.
— Да остана? — Това беше възможност, която Сет никога не беше обмислял. Дори не си беше позволявал да се надява. — Тук? Когато продадете къщата…
— Кой ще продава къщата?
— Ами… — Млъкна, решил, че се е разприказвал твърде много. — Хората мислят, че ще я продадете.
— Грешат. Никой няма да продава тази къща. — Кам сам остана изненадан колко е категоричен точно по този въпрос. — Още не знам как ще уредим нещата. Обмисляме го. Но междувременно е по-добре да се разберем за следното — оставаш тук. — Внезапно осъзна, че това всъщност се отнася и за него. Изглежда, късметът му продължаваше да му изневерява. — Оставаме заедно, хлапе, поне за още известно време.
ТРЕТА ГЛАВА
Кам предполагаше, че това е най-невероятната седмица в живота му. Би трябвало да е в Италия и да се подготвя за мотокроса, с който възнамеряваше да се позабавлява. Повечето му дрехи и лодката му се намираха в Монте Карло, колата му беше в Ница, моторът му — в Рим.
А той се намираше в Сейнт Крис, превръщайки се в бавачка на десетгодишно хлапе с лошо поведение. Надяваше се детето да тръгне на училище, където му беше мястото. Същата сутрин имаха схватка по този въпрос. Но пък и без това непрекъснато бяха във война.
Готвене, вечерен час, пране, телевизия. Кам поклати глава, докато откъртваше прогнилите стъпала на задната стълба. Можеше да се закълне, че момчето ще започне да спори дори ако му каже „Добро утро“.
И може да не се справя прекрасно като бавачка, но, дявол да го вземе, полагаше усилия. Доказателство беше непрекъснатото му главоболие. А и през повечето време беше съвсем сам. Филип беше обещал да идва през почивните дни. Но все пак оставаха пет ужасни дни в седмицата. Етан се стараеше да наминава всяка вечер, след като е приключил с улова за деня. Но така оставаха дните.
Кам можеше да продаде безсмъртната си душа за една седмица на Мартиника: горещ пясък и още по-горещи жени, студена бира и никакви разправии. Вместо това се занимаваше с пране, изучаваше тайните на микровълновата печка и се опитваше да не изпуска из очи едно момче, което беше решило да направи живота му непоносим.
— Ти беше същият.
— Друг път съм бил. Нямаше да доживея до дванайсет, ако бях такъв голям глупак.
— През първата година двамата със Стела вечер се питахме дали на сутринта още ще си тук.
— Вие поне сте били двама. А…
Ръката на Кам отпусна чука и той тупна на земята. Там, на стария, скърцащ люлеещ се стол на задната веранда седеше Рей Куин. Лицето му бе едро и усмихнато, косите му, побелели, дълги и гъсти. Носеше любимия си сив рибарски панталон, избеляла сива тениска с червен рак отпред. Беше бос.
— Тате? — Главата на Кам се завъртя веднъж мъчително, после сърцето му преля от радост. Бързо скочи на крака.
— Нали не си си помислил, че ще те оставя да се мъчиш сам с това, а?
— Но… — Затвори очи. „Халюцинирам — осъзна той. — Явно е от стреса, умората и мъката.“
— Винаги съм ти казвал, че животът е пълен с изненади и чудеса. Исках да приемеш не само възможното, Кам, но и невъзможното.
— Призраци? Господи!
— Защо не? — Това, изглежда, невероятно развесели Рей, защото той пусна на воля дълбокия си, гърлен смях. — Виж книгите, синко. Там е пълно с тях.
— Не може да бъде — промърмори на себе си младият мъж.
— Седя си тук пред теб, така че изглежда може. Оставих прекалено много недовършени неща след себе си. Сега е ред на теб и братята ти, но кой казва, че не мога да ви помагам от време на време?
— Помощ? Аха, ще имам нужда от сериозна помощ. Като се започне с психиатър. — Кам се приближи и седна на крайчеца на верандата.
— Ти не си луд, Кам, само объркан.
Той пое дълбоко дъх и извърна глава, за да се вгледа в мъжа, който се полюляваше в стария, дървен стол. Могъщият Куин, помисли си, докато въздишаше дълбоко. Изглеждаше солиден и истински. Изглежда, реши Кам, сякаш наистина си е там.
— Ако действително си тук, кажи ми тогава за момчето. Твое ли е?
— Сега е ваше. Твое, на Етан и на Филип.
— Това не е достатъчно.
— Разбира се, че е. Разчитам на всеки от вас. Етан посреща нещата такива, каквито са и извлича най-доброто от тях. Филип насочва ума си към детайлите и се справя е тях. Ти не се отказваш, докато не стане така, както си си наумил. Момчето се нуждае и от трима ви. Сет е това, което е важно сега. Вие сте тези, които сте важни.