Положението беше доста сложно, установи тя. Ще трябва да го обмисли.
— Бих искала да седна — каза Анна.
— Моля!
Придърпа един стол до масата. Забеляза, че в мивката има чинии, и усети лека миризма на прегоряло. Но за нея това означаваше само, че някой се е опитал да нахрани момчето.
— Смятате ли да подадете молба за законно настойничество?
— Ние…
— Вие, господин Куин — прекъсна го тя. — Вас питам дали имате такова намерение. — Изчака, наблюдавайки как съмнения и съпротива преминават по лицето му.
— Тогава предполагам, че да. — Господ да им е на помощ на всичките, каза си наум. — Ако това е нужно.
— Смятате ли постоянно да живеете в тази къща със Сет?
— Постоянно? — Това може би беше единствената действително страшна дума в живота му. — Сега пък аз имам нужда да седна. — Направи го, после притисна с пръсти основата на носа си. — Господи! Какво ще кажете, ако употребим „за непосредственото бъдеще“ вместо „за постоянно“?
Не се съмняваше в искреността му и беше готова да го приветства за намеренията му. Но…
— Нямате представа с какво се захващате.
— Грешите, имам и това ме плаши до смърт.
Кимна и прецени откровеността му като точка в негова полза.
— Какво ви кара да мислите, че ще бъдете по-добър настойник за едно десетгодишно момче, момче, което според мен познавате по-малко и от две седмици, отколкото един изпитан временен дом?
— Защото го разбирам. Бил съм като него. И защото тук му е мястото.
— Позволете ми да изложа някои от най-големите пречки за това, което сте замислили. Вие не сте семеен, без постоянно местожителство и без стабилни доходи.
— Имам тази къща. Имам и пари.
— На чие име е къщата, господин Куин? — Само кимна, когато видя как веждите му се сключиха. — Предполагам, че нямате представа.
— Филип знае.
— Това е добре за Филип. Освен това съм сигурна, че имате някакви пари, господин Куин, но аз говоря за постоянна работа. Пътуването по света и участието в различни състезания не е постоянна работа.
— Носи добри пари.
— Замисляли ли сте се за рисковете при избрания от вас начин на живот, след като предлагате да поемете подобна отговорност? Повярвайте ми, съдът ще се замисли. Какво ще стане, ако нещо се случи с вас, докато се опитвате да счупите поредния рекорд?
— Знам какво правя. Освен това ние сме трима.
— Само един от вас живее в тази къща, където е и Сет.
— Е, и?
— И този един не е уважаван професор в колеж с опит в отглеждането на трима сина.
— Това не означава, че не мога да се справя.
— Не, господин Куин — търпеливо отвърна тя, — но е голяма пречка за получаване на законно настойничество.
— Ами ако сме всички?
— Моля?
— Ами ако всички живеехме тук? Ако братята ми се преместят? — „Ама че идиотска бъркотия“, помисли си Кам, но продължи: — Ами ако си намеря… — Сега вече се наложи да отпие жадно от бирата. — Работа — изрече накрая.
Тя се взря в него.
— Готов сте да промените коренно живота си?
— Рей и Стела Куин промениха живота ми.
Изразът на лицето й стана по-мек и го накара да примигне от изненада, докато устните й се извиваха в усмивка, а очите й сякаш станаха още по-тъмни и по-дълбоки. Когато ръката й се протегна и леко докосна неговата, той сведе поглед, изненадан от мимолетния трепет, който изпита.
— Докато пътувах насам, ми се искаше да можех да се запозная с тях. Мислех си, че трябва да са били забележителни хора. Сега съм сигурна в това. — После отдръпна ръка. — Трябва да разговарям с братята ви и със Сет. По кое време се връща от училище?
— По кое време? — Кам объркано погледна часовника в кухнята. — Ами… различно.
— Ще трябва да се справите по-добре, ако това ще бъде официално проучване на домашните условия. Ще отида до училището да го видя. Ами брат ви, Етан… — Стана от мястото си. — Ще го намеря ли у дома?
— Не и по това време. Ще се върне към пет.
Анна погледна часовника си.
— Добре. И ще се свържа с другия ви брат в Балтимор. — Извади спретнат кожен бележник от куфарчето си. — А сега, можете ли да ми дадете имена и адреси на някои съседи. Хора, които познават вас и Сет и които биха дали описание на характера ви. Добрата страна на характера ви по-точно.
— Вероятно бих могъл да измисля няколко.
— Е, това все пак е нещо. Ще направя някои проучвания, господин Куин. Ако се окаже, че ще бъде от най-голяма полза за Сет да остане във вашия дом, под вашите грижи, ще се опитам да ви помогна. — Леко наклони глава. — Ако стигна до заключението, че за него ще е най-добре да бъде отведен от вашия дом и от грижите ви, ще се боря с вас със зъби и нокти, за да го постигна.