Кам също стана.
— Тогава предполагам, че сме се разбрали.
— Не е окончателно, но трябва да започнем от някъде.
Щом тя излезе от къщата, Кам грабна телефона. Докато се свърже с Филип, кипеше от гняв.
— Идва някаква проклета социална служителка!
— Казах ти да го очакваш.
— Не, не си.
— Напротив, казах ти. Ти не слушаш. Помолил съм един приятел адвокат да се занимава с уреждането на настойничеството. Майката на Сет си е вдигнала чуковете. Доколкото успяхме да установим, не е в Балтимор.
— Пет пари не давам къде е майка му. Тази от социалните вдигаше пара, че щяла да вземе Сет.
— Адвокатът е започнал процедура за временно настойничество. Това отнема време, Кам.
— Може и да нямаме време. — Затвори очи. — Или може би извоювах малко време. Кой е собственик на къщата?
— Ние. Татко я е оставил — всъщност всичко — и на тримата.
— Чудесно, много добре. Защото си на път да смениш местожителството си. Ще се наложи да опаковаш дизайнерските си костюмчета, приятел, и да домъкнеш задника си насам. Пак ще живеем заедно.
— Що за идиотщина?
— А аз трябва да си намеря някаква шибана работа. Ще те очаквам довечера в седем. Донеси вечеря. Писнало ми е да готвя.
Изпита известно задоволство, щом чу цветистите ругатни на Филип.
Анна намери враждебно настроения и нахакан Сет и незабавно го хареса. Директорът й беше дал разрешение да го изведе от час и да използва един ъгъл в училищния стол, където да си поговорят.
— Ще бъде по-лесно, ако ми кажеш какво мислиш, какво чувстваш и какво искаш.
— Че защо?
— Защото ми плащат за това.
Сет сви рамене и продължи да чертае с пръст.
— Мисля, че трябва да си гледаш работата, досаждаш ми и искам да се махнеш.
— Е, достатъчно за мен — отвърна Анна и с удоволствие видя как той се мъчи да потисне усмивката си. — Дай сега да поговорим за теб. Доволен ли си, че живееш при господин Куин.
— Готина къща.
— Да, хареса ми. Ами господин Куин?
— Мисли си, че знае всичко. Мисли се за супер, защото е ходил по целия свят. Обаче да ти кажа, със сигурност хич не го бива да готви.
Анна остави химикала на масата и скръсти ръце върху бележника си. Момчето беше твърде слабичко.
— Гладуваш ли?
— Накрая отива да купи пица или хамбургери. Жива мъка! Искам да кажа, какво му е толкова да използваш микровълновата печка?
— Може би ти трябва да се заемеш с готвенето.
— Че да не ме е молил! Снощи изгърмя картофите. Нали знаеш, забравил да им пробие дупки и бам! — Сет забрави за презрителната си усмивчица и се разсмя високо. — Ама че каша! Ама само как псуваше, майчице мила!
— Значи готвенето не е най-силната му област. — Но, реши Анна, все пак опитва.
— Не ми говори! Повече го бива да поправя разни неща е чука или да ровичка в оная ми ти страхотна бричка. Видя ли корвета? Кам каза, че бил на майка му и че май си го имала открай време. А и лети като ракета. Рей го държеше в гаража. Май не искаше да го изкарва.
— Липсва ли ти? Рей?
Погледът на Сет помръкна.
— Беше готин. Но беше стар, а като остарееш, умираш. Така стават работите.
— Ами Етан и Филип?
— Те са свестни. Обичам да излизам с лодката. Ако не бях на училище, можех да работя за Етан. Казва, че ме бивало.
— Искаш ли да останеш при тях, Сет?
— Няма къде да отида, нали така?
— Винаги има някакъв избор и аз съм тук, за да ти помогна да решим кой е най-добрият за теб. Ако знаеш къде е майка ти…
— Не знам. — Гласът му се повиши и очите му притъмняха на фона на пребледнялото му лице. — И не искам да знам. Ако се опитате да ме пратите там, няма да ме намерите повече.
— Биеше ли те? — Анна изчака за миг, после кимна, след като момчето продължи да се взира насреща й. — Добре, засега ще оставим тази тема. Има семейства, които биха искали и са в състояние да вземат деца в домовете си, да се грижат за тях, да им осигурят добър живот.
— Не ме искат, нали? — Сълзите му напираха. Проклет да е, ако им позволи да потекат — очите му станаха горещи и сухи. — Каза, че мога да остана, но е било лъжа. Просто още една шибана лъжа!
— Не — улови ръката му, преди да е успял да скочи от мястото си. — Не, искат те. Ако става въпрос, господин Куин — Камерън — доста се ядоса, когато споменах, че би трябвало да отидеш в друг дом. Само се опитвам да разбера ти какво искаш. И мисля, че току-що ми каза. Ако желаеш да останеш с братята Куин и ако така ще е най-добре за теб, искам да ти помогна да го уредим.
— Рей каза, че мога да остана. Обеща, че никога няма да позволи да се върна.
— Ще се опитам да му помогна да изпълни обещанието си.