Това правеше Мартин идеална.
Тя издаде стон, който за негова чест не беше престорен, и изви шия под леко хапещите му зъби.
— Бързо действаш.
Той плъзна ръка по коприната.
— Така си изкарвам прехраната — като действам бързо, по всяко време и с всички средства.
Без да я пуска, излезе от асансьора и тръгна по коридора към стаята си. Сърцето й биеше силно до неговото, дишането и се учести, а ръцете й… е, предполагаше, че тя знае какво прави с тях.
Толкова за съблазняването.
Още щом влязоха в стаята му, притисна Мартин към вратата. Смъкна двете тънки като конци презрамки от раменете й и впил очи в нейните, пое в ръце великолепните й гърди.
Реши, че пластичният й хирург заслужава медал.
— Бавно ли го искаш?
Да, ръцете му бяха загрубели, но, Божичко, колко възбуждащи! Вдигна дългия си крак и го обви около кръста му. Трябваше да й признае, че имаше невероятно чувство за равновесие.
— Искам го сега.
— Господи, аз също. — Посегна под така наречената от нея пола и разкъса тънката като паяжина дантела. Очите й се разшириха, дишането й се учести.
— Животно, звяр! — извика и заби зъби в гърлото му.
Точно когато Камерън посягаше към ципа на панталона си, на вратата дискретно се почука. Всяка капчица кръв се беше отцедила под кръста му.
— Исусе, невъзможно е обслужването им тук да е толкова добро. Оставете го отвън — подвикна и се приготви да обладае великолепната Мартин.
— Извинявам се, господин Куин. Току-що пристигна факс за вас. Пише, че е спешно.
— Кажи му да се разкара — прегърна го като в менгеме Мартин. — Кажи му да върви на майната си и ми го начукай!
— Задръж малко. Сериозно ти говоря — продължи и разтвори пръстите й още преди погледът му да се е прояснил. — Изчакай само за минутка. — Отмести я, забави се още миг, за да се увери, че ципът му е затворен, и отвори вратата.
— Съжалявам, че ви безпокоя…
— Няма проблем. Благодаря. — Камерън бръкна в джоба си за банкнота, без да си направи труда да погледне каква е. Преди служителят да е успял да му благодари за щедрия бакшиш, той затвори вратата. Мартин сърдито тръсна глава.
— Значи повече те интересува някакъв глупав факс, отколкото аз. Отколкото това! — Бързо издърпа роклята си надолу и се измъкна от нея както змия от кожата си.
Младият мъж реши, че каквото и да е платила за това тяло, струвало си е всеки цент.
— Не, повярвай ми, скъпа, не е така. Ще отнеме само секунда. — Разкъса плика, преди да се е поддал на желанието си да го захвърли и да се впусне в това женско великолепие.
След това прочете съобщението и светът му, животът му, сърцето му спряха.
— О, Исусе, дявол да го вземе! — Наложи се да се облегне на вратата, за да потърси опора, преди да го прочете още веднъж.
По дяволите, Кам, защо не отговори на нито едно обаждане? От часове се опитваме да се свържем с теб. Татко е в болницата. Много е зле. Няма време за подробности. Скоро ще го загубим. Побързай. Филип.
Камерън вдигна ръка — ръка, държала кормилото на десетки летящи моторници, самолети и коли, ръка, която можеше да покаже на една жена разтърсващи гледки от рая. И тази ръка трепереше, докато я заравяше в косите си.
— Трябва да си отида у дома.
— Ти си си у дома. — Мартин реши да му даде още една възможност и пристъпи към него.
— Не, трябва да вървя. — Отстрани я и се насочи към телефона. — Трябва да си вървиш. Налага се да проведа няколко разговора.
— Мислиш, че можеш да ми кажеш да си вървя?
— Съжалявам. Остава за друг път. — Разсеяно измъкна няколко банкноти от джоба си и вдигна телефона. — За такси — каза й, забравил, че е отседнала в същия хотел.
— Свиня! — Гола и побесняла, тя се нахвърли отгоре му.
Ако беше спокоен, би могъл да избегне удара. Ушиете му запищяха, страната му изтръпна, а търпението му се изчерпа.
Прихвана я, направи отвратена физиономия, когато тя го прие като любовна игра, и я помъкна към вратата. Забави се, колкото да вдигне роклята й от пода, а после избута и жената, и коприната в коридора.
Пискливите й викове разлюляха дрънчащите в главата му камбани, докато заключваше вратата.
— Ще те убия! Свиня такава! Копеле! Ще те убия за това нещо! Кой си въобразяваш, че си? Ти си нищожество! Нищожество!
Остави Мартин да крещи и да удря по вратата и се отправи към спалнята, за да събере багажа си.