— Само отбелязвам. — И тъй като Кам изглеждаше изтощен и блед, той бръкна в джобчето на ризата си и извади две пури. Нищо няма да му стане, ако наруши навика си да пуши след вечеря. — Пура?
Кам въздъхна.
— Аха, защо не? — Вместо да се помръдне от мястото си, остави Етан да му я запали и да му я подаде. Отново се облегна и изпусна няколко кръгчета дим. Когато музиката съвсем внезапно спря, почувства, че е удържал малка победа.
През следващите десетина минути се чуваше само плискането на водата, зовът на птиците и шепотът на вятъра. Слънцето се спусна по-ниско, багрейки небето на запад в меко розово сияние, което се просмукваше във водата и замъгляваше хоризонта. Сенките притъмняха.
Съвсем типично за Етан, помисли си Кам, да не задава въпроси. Да седи мълчаливо и да чака. Да разбира нуждата от спокойствие. Почти беше забравил това възхитително качество на брат си. А може би, призна си, почти беше забравил колко много обичаше брата, който му бяха дали Рей и Стела.
Но дори и след като си го спомни, не беше сигурен какво да прави с него.
— Видях, че си оправил стъпалата — продума Етан, след като прецени, че той се е поуспокоил.
— Аха, на къщата ще й дойде добре и една боя.
— Ще трябва да се заемем с това.
Налагаше се да се заемат с доста неща, помисли си Кам. Но тихото поскърцване на стола продължаваше да връща мислите му към днешния следобед.
— Случвало ли ти се е някога да сънуваш, докато си напълно буден? — Можеше да си позволи да попита Етан.
След като остави почти празната чаша на верандата до стола, Етан се загледа в пурата.
— Ами… предполагам, че да. Умът обича да се рее, когато му позволиш.
Би могло да е точно това, каза си Кам. Умът му се беше зареял — може би дори се беше загубил за мъничко. Ето кое би могло да обясни защо му се беше сторило, че вижда баща си в люлеещия се стол на верандата. А разговорът? Просто много му се иска, реши той. Това е всичко.
— Спомняш ли си как татко изнасяше цигулката си тук. В горещите летни нощи ще седне там, където си седнал ти сега, и ще свири с часове. Имаше такива големи ръце.
— Успяваше да я накара да пее.
— И ти се справяше доста добре.
Етан сви рамене и дръпна от пурата си.
— Малко.
— Трябва да я вземеш. Той би искал да е за теб.
Етан отмести кротките си очи и се вгледа в Кам.
— Предполагам, че ще го направя, но не веднага. Не съм готов.
— Да — отново издуха дим брат му.
— Още ли пазиш китарата, която ти подариха за Коледа?
— Оставих я тук. Не исках да я разнасям навсякъде с мен. — Погледна пръстите си и ги сви, сякаш се кани да ги постави върху струните. — Май не съм свирил повече от година.
— Може би трябва да пробваме Сет на някакъв инструмент. Мама се кълнеше, че свиренето помага срещу агресивността. — Вдигна глава, защото кучето започна да лае и се втурна зад ъгъла на къщата. — Очакваш ли някого?
— Филип.
Етан вдигна вежди.
— Мислех, че няма да идва до петък.
— Да го наречем просто извънредна семейна сбирка. — Кам натисна угарката от пурата преди да стане. — Моля се на Бога да е донесъл някаква прилична храна, а не някой префърцунен боклук като граховите шушулки, които толкова обича.
Брат им влетя в кухнята, като крепеше голяма торба върху огромна кутия с печено пиле. Пусна храната върху масата, прокара ръка през косата си и ги изгледа навъсено.
— Тук съм — извика троснато, докато останалите двама влизаха през задната врата. — Какъв е проблемът?
— Гладни сме — невъзмутимо отвърна Кам и като вдигна капака на кутията, грабна едно бутче. — Изцапал си си директорското панталонче, Фил.
— По дяволите! — Вече бесен, той нервно изтри отпечатъците от лапи по панталона си. — Кога ще научиш това идиотско куче да не се нахвърля върху хората?
— Носиш печено пиле и кучето иска да получи някоя мръвка. Доказателство, че е умно, ако питаш мен. — Без да се засяга, Етан се приближи до един шкаф за чинии.
— Взе ли картофки? — надникна в чантата Кам. — Замразени. Някой от вас трябва да ги изпържи. Ако го направя аз, или ще гръмнат, или ще се разпаднат.
— Аз ще ги оправя. Дай нещо да сложим тази салата от зеле.
Филип си пое дълбоко дъх. Пътуването от Балтимор дотук беше дълго, движението — натоварено.
— Вие, двете госпожици, като свършите да ми се правите на домакини, може би ще ми кажете защо си отмених срещата със суперготина експерт-счетоводителка — трета среща между впрочем, което ще рече вечеря в нейния апартамент и възможност за секс след това — за да шофирам два часа и да доставя печено пиле на двойка идиоти.
— Първо, уморих се да готвя. — Кам сложи зеле в чинията си и си взе филийка хляб. — А още повече се уморих да изхвърлям онова, което съм сготвил, защото дори и палето — което най-редовно пие вода от тоалетната — не иска да се докосне до него. Но това е само върхът на айсберга. — Отхапа от пилешкото бутче, докато отиваше към вратата, за да извика на Сет. — Детето трябва да е тук. Това засяга всички ни.