— Имаше ли си и лице? — иронично подхвърли Етан.
— Такова, което чудесно си пасваше с тялото. Казвам ви, беше невероятна. А като й заявих, че трябва да тръгвам, малко се поразфуча. — Попипа лицето си. — Наложи се да я изхвърля в коридора, преди да ме е издрала. Но не забравих да хвърля и роклята и след нея.
— Гола ли беше? — поинтересува се Филип.
— Абсолютно.
Филип се усмихна, после за пръв път от почти двайсет часа се засмя.
— Господ всичко вижда. — Постави ръце върху краката на Рей, защото изпитваше нужда от контакта. — Тази история ще му хареса.
В ъгъла Сет се преструваше на заспал. Беше видял Кам. Знаеше кой е. Рей доста му беше говорил за него. Имаше два дебели албума, натъпкани с изрезки от вестници, статии и снимки от състезанията и подвизите му.
Сега не изглеждаше толкова смел и внушителен, реши Сет. Човекът беше отчаян, блед и уморен. Ще трябва сам да си състави мнение за Камерън Куин.
Харесваше Етан, макар че той му скъсваше задника от работа, когато отидеше с него за стриди или за миди. Но не му мърмореше през цялото време и нито веднъж не го удари, макар Сет да допускаше и грешки, А и отговаряше на представата, която имаше едно десетгодишно момче за моряците.
Як, загорял, с гъсти къдрави коси е изрусели кичури, здрави мускули, пиперлив език. Да-а, Сет много го харесвани.
Срещу Филип нямаше нищо против. Той обикновено бързаше и беше изключително любезен. Сет предполагаше, че този човек има поне милион вратовръзки, макар че не можеше да си представи защо на един мъж му е нужна дори една. Но Филип имаше някаква готина работа в някакъв готин офис в Балтимор. Реклама. Да измисля хитри идеи как да продава разни неща на хора, които най-вероятно изобщо нямат нужда от тях.
Сет предполагаше, че това е доста добър начин да си живееш живота.
А сега и Кам. Той беше заложил на славата, живееше на ръба и поемаше всевъзможни рискове. Не, не изглеждаше толкова смел, не изглеждаше толкова проклет.
И тогава Кам извърна глава и очите му се впиха в Сет. Задържаха се, нетрепващи и открити, докато момчето усети как стомахът му се присвива. За да се спаси от тях, той просто затвори очи и си представи, че отново е в къщата край водата и хвърля пръчки на тромавото кутре, което Рей наричаше Фулиш.
Като забеляза, че момчето е будно и усеща погледа му, Кам продължи да го изучава. Хубаво дете, реши той, е пясъчноруси коси и тяло, което започва да се източва. Ако продължава да се развива така, ще стане доста високо. Има предизвикателно вирната брадичка, отбеляза, и нацупени устни. Както се преструваше на заспал, успяваше да изглежда безобиден като някое кутре и почти толкова миличък.
Но очите… младият мъж беше разпознал онази острота в тях, онази животинска недоверчивост. Беше ги виждал достатъчно често в огледалото. Не успя да различи цвета им, но бяха тъмни.
— Не трябва ли да настаним детето на друго място?
Етап погледна нататък.
— Добро си е тук. Няма на кого да го оставим. Ако е сам, просто ще си търси белята.
Кам сви рамене, отклони поглед и го забрави.
— Искам да говоря с Гарсия. Трябва да имат някакви резултати. Караше като професионалист, така че ако е получил сърдечен пристъп или мозъчен… — Гласът му секна. — Трябва да разберем. Няма да му помогнем, ако стоим просто така.
— Трябва да правим нещо — отвърна Етан и в тихия му глас се доловиха нотки на едва сдържан гняв. — Ти Върви и виж. Важно е да сме тук. — Взря се в брат си през безжизненото тяло на Рей. — Винаги това е било важното.
— Някои от нас не желаят да пускат серкмета за скариди или да прекарат живота си, като проверяват кошове за раци — рязко изрече Кам. — Осигуриха ни живот и очакваха от нас да правим с него, каквото искаме.
— Така че ти направи каквото искаше.
— Всички го направихме — намеси се Филип. — Ако през последните два-три месеца нещо не е било наред с татко, трябвало е да ни кажеш, Етан.
— Откъде накъде, по дяволите, аз би трябвало да знам? — Но беше подразбрал нещичко, само че го остави да му се изплъзне. И сега, докато седеше, заслушан в апаратите, които поддържаха дишането на баща му, това го измъчваше.
— Защото ти беше тук — отвърна му Кам.
— Да, тук бях. А ти не беше… от години.