Тя говореше бързо, убедително, италианският и английският й се смесваха и го объркваха. Има номера й, 81? И може да й се обади по всяко време. Ще каже на Карло, че в момента размисля. Кам им липсва на всички. В Рим е толкова ску-у-чно без него. Чула, че бил отказал участие в голямо състезание в Австралия и се изплашила, че може би някоя жена го задържа. Влюбил ли се е най-после?
— Да, не… — Главата му беше замаяна. — Малко е сложничко, скъпа. Но ще държим връзка. — След това тя го накара отново да се засмее, като прошепна едно предложение как биха могли да прекарат първата му нощ при завръщането в Рим. — Ще се постарая да го имам предвид. Как бих могъл да забравя, скъпа? Да. Чао!
Филип старателно разпенваше мляко и с вид на обречен се опитваше да въвлече Анна в разговор за видовете кафеени зърна. Етан, с инстинкта си да оцелява, вече беше напуснал кухнята. А Сет просто си седеше и ронеше парче чесново хлебче за Фулиш, който се криеше под масата.
Кам повдигна многозначително вежди към машината за капучино.
— Аз предпочитам обикновено кафе — подхвърли и се усмихна, когато Анна се насочи към него. — Спомням си твоите каноли от… — Въздухът изскочи със свистене, когато тя заби юмрук в корема му. Преди да успее да си поеме отново дъх, тя вече бе минала край него и изскочи навън, затръшвайки мрежестата врата. — Какво? — разтърка корема си Кам и погледна учудено Филип. — Господи, какво й каза?
— Ама че си идиот! — промърмори брат му.
— Изглеждаше много ядосана — подхвърли Сет и подуши въздуха. — Мога ли да опитам малко от това?
— Разбира се. — Филип се зае да му направи капучино с повечко мляко, докато Кам излизаше навън.
Настигна Анна на пристана, където тя стоеше скръстила ръце на гърдите си.
— За какво беше това, по дяволите?
— О, не знам, Кам. Ей така, заради дяволите. — Обърна се и го погледна с блеснали очи. — Жените са особени същества. Те се дразнят, когато мъжът, с когото се предполага, че имат връзка, флиртува по телефона с някаква италианска бамбина.
Прозрението го осени, но за негова чест Кам дори не трепна.
— Стига, сладурче…
Млъкна без да е сигурен дали му е смешно или страшно, когато тя отново вдигна юмрук.
— Не ме наричай сладурче. Имам си име. Да не ме смяташ за глупачка? Сладурче, захарче, бонбонче — така казваш, когато дори не можеш да си спомниш жената, която е под теб в леглото.
— Почакай!
— Не, ти почакай. Имаш ли някаква представа колко е обидно да стоя там и да те слушам как си уреждаш среща с италианската си любовница в Рим, когато моята лазаня още не се е смляла в стомаха ти?
Още по-лошо. Много, много по-лошо, беше го направил секунди, след като беше построила глупавите си въздушни кули за него и за деца. Техните деца. О, унизително е! Възмутително!
— Не си уреждах среща — започна, после спря, впечатлен от потока италиански ругатни, излял се от устата й. Когато я видя да оголва зъби и да съска ядно, не успя да сдържи усмивката си. — Ти ревнуваш.
— Не става въпрос за ревност. Става въпрос за възпитание. — Тръсна глава и се опита да се успокои. Само се излага с това избухване, осъзна Анна. Но, дявол да го вземе, още не са свършили! — Ти си свободен, Камерън, също както и аз. Без преструвки, без обещания, добре! Но няма да търпя да се отдаваш на телефонен секс, когато съм отседнала в същата къща.
— Не беше телефонен секс, беше разговор.
— Малката тратория близо до фонтана Треви? — изрече, вече успокоена тя. — Как бих могъл да забравя? Ти ще си първа? Щом искаш да спиш с някакво италианско захарче, Кам, това си е твоя работа. Но никога повече не го уговаряй в мое присъствие. — Пое си дъх, после вдигна ръка, преди отново да успее да проговори: — Съжалявам, че те ударих.
Той прецени, че вече се е поуспокоила.
— Не, не съжаляваш.
— Добре, не съжалявам. Заслужи си го.
— Това нищо не означаваше, Анна.
Напротив, помисли си уморено, означаваше. За нея то означаваше много. И грешката си беше изцяло нейна, нейната малка трагедия.
— Беше неучтиво.
— Аз не съм особено учтив. Обаче тя не ме интересува. Дори не мога да си спомня как изглежда.
Анна леко наклони глава.
— Сериозно ли смяташ, че такова изявление е в твоя полза?
„Какво, по дяволите, иска да й кажа?“ — запита се Кам и въздъхна. Предполагаше, че понякога истината е най-доброто.
— Твоят образ, Анна, е това, което не мога да изхвърля от ума си.
— Сега се опитваш да ме отклониш — въздъхна тя.
— Получава ли се?
— Може би. — Чувствата са си нейни, напомни си тя, и проблемът си е неин. — Нека просто се съгласим, че дори и при една неангажираща връзка има известни граници, които не бива да се преминават.