Кам не беше сигурен дали думата „неангажираща“ е подходяща за техните отношения. Но за момента беше съгласен с всичко, което можеше да я успокои.
— Добре, от този момент ти си единствената италианска бамбина, с която ще флиртувам. — Безстрастният й, сериозен поглед го накара да се усмихне. — Беше страхотна лазаня. Нито една от другите ми бамбини не може да готви.
Погледът й се плъзна към водата и отново се върна на лицето му. После замислено приведе глава. Кам беше сигурен, че забеляза искрици смях в очите й.
— Накрая и двамата ще се озовем вътре — каза й той. — Но нямам нищо против, ако се откажеш.
— Струва ми се, че в крайна сметка предпочитам да остана суха. — Хвърли поглед към къщата, откъдето се дочуваше музика. — Кой свири на цигулката?
— Това е Етан. — Беше бърза и жизнерадостна жига, една от любимите на родителите им. Пианото се присъедини и го накара да се усмихне. — А това е Филип.
— Ти на какво свириш?
— Малко на китара.
— Искам да те чуя. — В знак на помирение тя протегна ръка.
Кам я пое и я поднесе към устните си.
— Ти си тази, която желая, Анна. Само за теб мисля.
Засега, помисли си тя и го остави да я притегли в обятията си. Настоящето беше единственото, което трябваше да има значение.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Анна не беше сигурна какво точно изпитва, докато наблюдаваше Кам да настройва очуканата китара „Гибсън“. Това беше една страна у него, за която не беше подозирала.
Изненада я и й стана приятно да види как тримата мъже с лекота подемат песента. Силни гласове, отбеляза, бързи и изкусни пръсти. Отново й демонстрираха здрави семейни връзки.
Несъмнено в живота им е имало много вечери като тази. Представяше си как тримата, малко по-млади, сливат гласовете си, а съпрузите, които им бяха дали музиката, и цел в живота, и семейство, седят и ги слушат.
С тази представа се качи да си ляга. В леглото на Кам.
Тъй като не забравяше, че в къщата има дете, Анна заключи вратата — в случай, че Кам реши да се промъкне в стаята. И си каза, че няма да отключи, ако той дойде да почука. Независимо колко секси изглеждаше, докато вдъхваше живот на старата китара.
Повечето мелодии бяха стари ирландски балади и песни от кръчмите, които не беше чувала. Намираше ги тъжни и сърцераздирателни дори. Продължиха с някакъв рок и се усмихнаха самодоволно към Сет, когато той им предложи да изсвирят нещо от този век.
Бяха очарователни, помисли си Анна, докато се събличаше. Те самите никога не биха го възприели по този начин и сигурно щяха да останат ужасени, ако им го кажеше. Но тя го намираше за очарователно — четирима мъже — четирима братя — не по кръв, а по сърце. Личеше си какво разбирателство има помежду им и как бяха успели не просто да приемат момчето, а да го приобщят към тях.
Когато Сет подхвърли, че цигулките са за момичета и за лигльовци, Етан само се усмихна и засвири някакъв бърз и сложен мотив. А лаконичният му коментар „дай да видим как някой лигльо ще изсвири това“ предизвика свиване на раменете и усмивка от страна на Сет.
Когато Сет заспа, просто го оставиха изтегнат на килима, с кутрето, сложило глава на хълбока му като на възглавница — още един член на семейството в представите на Анна.
Облече нощницата си и взе четката за коса. В тази къща човек лесно може да се почувства част от семейството. Големи, обикновени стаи, поизносени мебели, шумна водопроводна инсталация. Забеляза няколко отпечатъка от женска ръка, които преди липсваха. Мебелите бяха излъскани и имаше ваза с пролетни цветя. Дарове от жената, която им чисти, предположи Анна, които вероятно остават напълно незабелязани от обитателите.
Ако къщата беше нейна, нямаше да прави големи промени, каза си и отново започна да мечтае, докато прокарваше четката през косите си. Може би ще поосвежи малко някои цветове, ще разхвърли тук-там възглавници. Определено ще се погрижи за градината. Беше прочела няколко книги за многогодишните растения — кои обичат слънце, кои предпочитат сянката. Има едно хубаво местенце, където дърветата са се надвесили над двора. Смяташе, че момини сълзи, перуники и кандилки ще виреят добре там и ще го направят по-интересно.
Няма ли да бъде прекрасно да не усеща как отлита съботната сутрин, докато копае земята и подрежда красиви лехи с цветя, обмисляйки как да съчетае цветовете?
И да ги наблюдава как поникват, растат и цъфтят.
Някакво движение отвън привлече погледа й в огледалото. Сърцето й се качи в гърлото, когато забеляза сянката зад тъмните стъкла. Прозорецът изскърца и тя се обърна бавно, хванала четката като оръжие.