Кам скочи в стаята.
— Привет! — С удоволствие я беше наблюдавал как реши косите си и остана разочарован, че спря. — Донесох ти нещо.
Протегна букетче диви теменужки, които тя направи опит да изгледа подозрително.
— И как стигна дотук?
— Покатерих се. — Пристъпи напред, а тя отстъпи.
— По какво се покатери?
— По стената. Някога можех да се катеря и спускам по улука, но тогава бях по-лек. — Приближи се още малко, тя се отдръпна.
— Много умно от твоя страна. Ами ако беше паднал?
Беше се катерил по голи скали в Монтана, Мексико и Франция, но се усмихна очарован от загрижеността й.
— Щеше ли да ти е мъчно за мен?
— Не мисля. — Понеже беше успял да се доближи до нея, тя протегна ръка и издърпа поувехналите цветя. — Благодаря за теменужките. Лека нощ!
Интересно, реши той. Тонът и изражението й бяха изпълнени с достойнство, въпреки факта, че стоеше пред него само по дълга бяла тениска. Поради някаква причина намираше обикновената и практична памучна дреха необяснимо секси. Изглежда, в крайна сметка все пак ще му се удаде възможност да я съблазни.
— Не можах да заспя. — Протегна се и натисна ключа за осветлението, като остави само малката нощна лампа да грее с топъл и златист отблясък.
— Не си опитвал достатъчно — отвърна тя и отново светна лампата.
— Стори ми се, че са минали часове. — Вдигна ръка, за да прокара леко пръст по нейната. Кожата й изглеждаше мургава и златиста на фона на снежнобялата дреха. — Единственото, за което можех да мисля, беше ти. Красивата Анна — допълни той — с италианските очи.
Цялата настръхна от допира на едва-едва докосващия я пръст, който сега очертаваше лицето й. Сърцето й пърхаше мъчително. А може би това беше стомахът й.
— Кам, в къщата има дете.
— Което спи като заклано. — Пръстът му се спусна към гърлото и напипа бесния пулс на вената. — Хърка на килима във всекидневната.
— Трябваше да го занесеш в леглото.
— Защо?
— Защото… — Трябва да има някаква сериозна причина, но как би могла да мисли ясно, когато гранитеносивите му очи се взираха толкова съсредоточено, толкова настойчиво в лицето й? — Предварително си го замислил — изрече тихо.
— Не точно. Мислех, че ще се наложи да те уговарям да отидем на разходка в гората, след като къщата утихне. И тогава щях да те любя навън. — Взе ръката й, обърна я с дланта нагоре и притисна устни в средата. — Под светлината на звездите. Но ще вали.
— Ще вали? — Погледна към прозореца и видя пердето да се издува от свежия ветрец. В този миг ръцете му вече бяха около нея, тези изкусни ръце с широки длани, които милваха гърба и.
— А и те желая в леглото. В моето легло. — Наклони глава, за да обсипе с леки, хапещи целувчици извивката на брадичката, после точно под нея, където кожата бе мека и нежна. — Желая те, Анна. Денем и нощем.
— Утре — изрече тя.
— Тази нощ, утре. — И думичката „винаги“ изскочи в главата му в мига, в който устата му намери нейната.
Тя издаде тих звук, който би могъл да е и от отчаяние, докато той задълбочаваше целувката. Букетчето се изплъзна от пръстите й и красивите, дребни цветчета се посипаха по пода.
Беше я целувал така само веднъж преди това — с такава неописуема нежност, че разголваше напълно душата й. Ако можеше да произнесе думите, щеше да му признае любовта си. Но коленете й се бяха подкосили, а думите бяха нещо непостижимо.
Почти не я докосваше, докато устата му я изпиваше и опустошаваше.
— Този път няма да препускаме. — Чу се да шепне думите, но не беше сигурен дали говори на себе си или на нея. Единственото, което знаеше, е, че иска да бъде бавно, мъчително бавно, безкрайно бавно, така че да може да вкуси всеки миг, всяко движение, всеки стон. — Протегна се и угаси светлината. — Искам това местенце — прошепна и остави устните си отново да се плъзнат по нежната кожа точно под брадичката. — И това. — По дългата й шия, където уханието бе топло и потайно.
Когато Кам я пусна и издърпа ризата си през глава, Анна успя да си поеме дъх. Ще трябва да отстъпи и да му предложи в отплата поне малко от това, което той й даваше. Хвана се за него и се надигна на пръсти, докато очите и устните им застанаха на едно ниво.
Но той целуна слепоочията, челото и очите й, когато се притвориха.
— Обичам да те гледам — изрече тихо. Улови края на тениската й и я повдигна сантиметър по сантиметър. — Цялата. Дори когато не си до мен, в съзнанието си нося твоя образ.
Дрехата се свлече на пода и той продължи да се взира в Анна. После я вдигна на ръце. Усети я как трепери.