— Мадам има най-малкия крак, който съм виждал тази година. Необичайно малък.
Г-жа Алегзандър цялата беше едно огромно сърце, което туптеше толкова гръмко, че на продавача му се наложи да го надвиква.
— Мадам да бъде така добра да натисне!
— Ще желае ли мадам да пробва друг цвят?
Когато тя си тръгна с три чифта обувки, той пое лявата й ръка и опипа многозначително и преценяващо пръстите й. Тя се разсмя странно и забрави да каже, че не носи брачната си халка, че пръстите й са били подути толкова години от болестта, че сега пръстенът лежеше покрит с прах. На улицата отново застана с монета в ръка пред пръскащата върбинка машина.
Г-н Алегзандър крачеше по улиците с големи пружиниращи крачки или с танцови стъпки от удоволствие, че среща хора. Най-сетне спря, леко уморен, но без да си го признае, пред магазина за пури. Там, сякаш не бяха минали няколкостотин странни дни, стояха г-н Блийк, г-н Грей, Самюел Сполдинг и Дървения индианец. Нахвърлиха се върху г-н Алегзандър, започнаха да го опипват и ръгат невярващо.
— Джон, върна се от оня свят!
— Довечера ще дойдеш ли в клуба?
— Разбира се?
— А на срещата на Странните птици утре вечер?
— Там съм! — Поканите се носеха около него като топъл ветрец. — Стари приятели, как ми липсвахте само! — Искаше му се да награби всички, дори Индианеца. Запалиха му безплатна пура и го почерпиха с пенлива бира в съседното заведение, зелено като джунгла от цвета на билярдните маси.
— Цяла седмица, като се започне от довечера! — извика г-н Алегзандър. — Къщата е отворена. С жена ми каним всички ви, стари приятели. Барбекю! Питиета и забави!
Сполдинг смаза ръката му.
— Тя няма ли да е против за довечера?
— Не и Елма.
— Тогава ще дойда да те взема в осем.
— Чудесно!
И г-н Алегзандър полетя като топка испански мъх, понесена от вятъра.
След като излезе от магазина, г-жа Алегзандър можеше лесно да бъде открита из улиците на градчето по морето жени около нея. Тя беше център на пазарлъци, дамите говореха една през друга, всички приказваха, смееха се, предлагаха и приемаха едновременно.
— Довечера, Елма. В клуб „Напръстник“.
— Мини да ме вземеш!
Останала без дъх, зачервена, тя си проби път през множеството, стигна до отсрещния тротоар, погледна назад като човек, който се взира за последен път в океана, преди да продължи към вътрешността, и забърза нататък по булеварда. Броеше на пръсти срещите, които си бе уговорила за следващата седмица — с дружеството „Елм Стрийт“, с Женската патриотична лига, Кошничарките и елитния театрален клуб.
Часовете препускаха с бясна скорост. Градският часовник отмери един следобед.
Г-н Алегзандър стоеше на ъгъла, гледаше със съмнение часовника си и го тръскаше, като мърмореше нещо под нос. На отсрещния ъгъл чакаше някаква жена и след десетина минути г-н Алегзандър пресече улицата.
— Извинете, но май часовникът ми не е верен — каза той, като я приближаваше. — Можете ли да ми кажете колко е часът?
— Джон! — изписка тя.
— Елма! — викна той.
— През цялото време бях тук — рече тя.
— А аз — ей там!
— Имаш нов костюм!
— А ти си с нова рокля!
— Нова шапка.
— Също като твоята.
— Нови обувки.
— А твоите стават ли ти?
— Убиват.
— И моите.
— Елма, взех билети за съботното представление! И направих резервации за Грийнтаунския пикник идния месец! Какъв е този парфюм, който си сложила?
— А твоят одеколон какъв е?
Дълго време стояха, загледани един в друг.
— Е, да се връщаме у дома. Чудесен ден, нали?
Заскърцаха с новите си обувки.
— Великолепен! — усмихнато се съгласиха и двамата. Но после се спогледаха с крайчеца на окото си и нервно извърнаха погледи.
Къщата им беше мрачносинкава. Сякаш от свежия и зелен пролетен следобед влизаха в пещера.
— Какво ще кажеш за лек обяд?
— Не съм гладна. А ти?
— И аз.
— Определено харесвам новите си обувки.
— И аз моите.
— Е, какво ще правим до края на деня?
— Можем да идем на кино.
— След като си починем малко.
— Не си уморена!
— Не, не, не съм — припряно възкликна тя. — А ти?
— Не, не! — побърза да отговори той.
Седнаха и почувстваха успокояващия сумрак и прохлада на стаята след ослепително яркия топъл ден.
— Мисля да разхлабя малко обувките — каза той. — Само ще развържа възлите.
— Май ще направя същото.
Развързаха връзки и разкопчаха катарами.
— Може и шапките да свалим!
Махнаха шапките.
Той я погледна. Четиридесет и пет години. Женен съм за нея от четиридесет и пет години. Че нали си спомням… и онзи път в Милс Вали… а после и онзи ден… преди четиридесет години карахме към… да… да. Поклати глава. Много време беше минало.