— Нека и аз ти задам един въпрос — отвърна Стефани, като се наведе към Даниел и снижи глас. — След като излекуваме Бътлър и се приберем, а КЛЕЗА излезе от блатото и всичко останало се подреди както трябва, не можем ли по някакъв начин да уведомим бахамските власти какво става в „Уингейт“?
— Проблематично е — отговори Даниел. — За да те освободя от килията на Кърт Хърман, подписах договор за поверителност на сведенията, получени в клиниката, което прави предложението ти невъзможно. От „Уингейт“ може да са луди, но не са глупави. В документа е записано с какво се занимаваме и ние, което означава, че ако разкрием тайната им, те ще разкрият нашата, което ще обезсмисли всичките ни усилия.
Стефани разсеяно въртеше чашата с вино, което не бе докоснала.
— А какво ще кажеш да направим така — внезапно рече тя. — При положение, че Бътлър се излекува, едва ли ще настоява да продължим да пазим тайната му.
— Предполагам, че си права — каза Даниел.
— Не можем ли тогава да приемем, че въпросът остава открит и ще се решава в движение?
— Мисля, че и това е възможно — кимна Даниел. — Кой знае? Нещата могат да вземат неочакван обрат.
— Както цялата операция досега.
— Много смешно!
— Е, всичко се разви извън нашите планове, нали?
— Не е съвсем вярно. Благодарение на теб работата с клетките се разгърна така, както бяхме планирали. До пристигането на Бътлър ще разполагаме с десет линии клетки, всяка от които би могла да го излекува. Онова, което искам да знам е, ще останеш ли с мен, докато завършим операцията и напуснем Насо?
— Имам още едно изискване — погледна го Стефани.
— О!
— Искам ясно да заявиш на Спенсър Уингейт, че не ти е приятно да ме сваля. И докато не сме сменили темата, ще те попитам само едно нещо: защо оставаш безразличен към намеците му? Унизително е.
— Просто се старая да не вдигам много шум.
— Да не вдигаш шум!? Не разбирам! Ако Шийла Доналдсън се държеше по подобен начин с теб, със сигурност щях да ти помогна, независимо от желанието ти.
— Спенсър Уингейт е егоцентричен празноглавец, който си мисли, че прави благодеяние на всяка жена. Бях убеден, че лесно ще се справиш с него, без да правиш сцени.
— Сцените вече са факт. Той се натрапва все по-настоятелно, започна дори да ме докосва, макар че след днешната случка вероятно ще бъде по-въздържан. Както и да е, искам да си на моя страна. Много ли е?
— Разбрах! — отговори Даниел. — Това ли е всичко? А сега можем ли да продължим и да довършим операцията?
— Предполагам — кимна с глава Стефани без всякакъв ентусиазъм.
Даниел приглади с ръка косата си, изду бузи и изпусна шумно дъх като спукан балон.
— Може би отново трябва да ти се извиня за думите си преди малко — леко се усмихна той. — Не бях на себе си, като научих, че си заключена в онази килия. Помислих си, че наистина ще ни изритат от клиниката, заради това че се ровиш в работите им, преди да сме свършили.
Тя мълчаливо се питаше дали изобщо му хрумва колко отвратително егоцентричен е той самият.
— Надявам се, не намекваш, че не е бивало да влизам при яйцеклетките?
— Не, не е така — призна Даниел. — Сигурен съм, че си направила онова, което си мислела за най-добро. Радвам се, че проектът ни не пропадна. Но случилото се ме накара да осъзная нещо друго. Напоследък сме толкова заети, че оставаме насаме само когато се храним.
Той вдигна глава и погледна през палмовите листа към обсипаното със звезди небе.
— Ето, в средата на зимата се намираме на Бахамите, а не сме се възползвали от това.
— Нещо определено ли имаш предвид? — попита Стефани; понякога той наистина я изненадваше.
— Да — отвърна Даниел, взе салфетката от скута си и я постави в чинията пред себе си. — И двамата не сме кой знае колко гладни, при това сме в стрес. Хайде да се разходим на лунна светлина из градината на хотела и да посетим средновековния манастир, който зърнахме отдалеч още първата сутрин. Нали се питахме какво ли представлява? В средновековието хората са се оттегляли в манастирите, за да избягат от суетата на външния свят.
Въпреки гнева, който изпитваше към Даниел и въпросите, които си задаваше относно бъдещото развитие на отношенията им, не можеше да му откаже. Тя стана от стола.
— Може би това е най-доброто предложение, което съм чувала от устата ти през последните шест месеца.