По навик Кърт продължаваше да говори като в армията.
— Ще повикаме ли и Спенсър?
— Обаждам се на теб.
Кърт пусна телефона в калъфа на колана си. Погледна в огледалото за обратно виждане. Бруно го следваше на безопасно разстояние. Може би нещата отново щяха да влязат в релси.
Летището беше пусто. Само чистачите щъкаха насам-натам. Гишетата за наемане на коли не работеха. Кърт паркира черокито до другите автомобили, които се даваха за наемане. Заключи го и отнесе ключовете и документите му за съхранение. След миг се качи в пикапа при Бруно.
— Сега какво? — попита Бруно.
— Ще ме откараш до „Оушън Клъб“, за да си взема пикапа. После двамата отиваме до Лифърд Кей. Ти ще направиш малка разходка с яхтата на компанията.
— Аха! Картинката започва да ми се изяснява. Ще вземем предпазни мерки. Прав ли съм?
— Тръгвай — изръмжа Кърт.
Верен на думата си, Кърт нахлу в офиса почти на секундата. Спенсър и Пол бяха вече там: точността му им бе добре известна. Кърт пусна раницата си върху бюрото. Тя тупна на металната повърхност и отвътре нещо издрънча.
Спенсър и Пол се бяха настанили на двата стола пред бюрото. Следяха го с поглед от самото му влизане. Чакаха да каже нещо, но Кърт не бързаше. Свали черното си копринено сако и го окачи на облегалката. После измъкна пистолета от кобура на гърба си и внимателно го постави върху бюрото.
Спенсър изпухтя с явно раздразнение и завъртя очи нагоре.
— Мистър Хърман, трябва да ви напомня, че вие работите за нас, а не ние за вас. Какво става, по дяволите? Дано да е нещо важно и да не сме се дигнали по нощите до тук напразно!
Кърт свали черните си ръкавици и ги постави до оръжието. Едва тогава седна. Протегна се и премести встрани монитора пред себе си, за да вижда посетителите си по-добре.
— В рамките на моите задължения, тази вечер се наложи да отстраня едно лице.
И Спенсър, и Пол отвориха уста. Взираха се вцепенени в началника по безопасността, който спокойно ги гледаше. В първия миг никой не продума. Пол пръв се съвзе. Заговори несигурно, сякаш се боеше да чуе отговора:
— Да разбирам ли, че си убил някого?
С едната си ръка Кърт разкопча раницата, а с другата измъкна черен портфейл. Плъзна го по повърхността на бюрото към тях и се облегна назад.
— Името му е Гаетано Барезе.
Пол протегна ръка и взе портфейла. Но преди да го отвори, Спенсър удари с ръка по металното бюро толкова силно, че предметите върху него подскочиха. Пол трепна.
След като удари по бюрото, Спенсър скочи на крака и закрачи из стаята, като държеше главата си с ръце.
— Не мога да повярвам — хвана се Спенсър за главата. Преди да се усетим и ще стане както в Масачузетс и вместо федералните, на портата ни ще почукат бахамските власти!
— Не мисля — изгледа го красноречиво Кърт.
— О, нима? И откъде си толкова сигурен?
— Няма труп — отвърна Кърт.
— Как така? — ококори се Пол.
— Докато разговаряме, Бруно вероятно го хвърля във водата. Върнах наетата кола на летището, за да помислят, че е отпътувал от острова. Човекът просто изчезна. Край на историята.
— Звучи обнадеждаващо — забеляза Пол, отвори портфейла и измъкна шофьорската книжка на Гаетано.
— Обнадеждаващо ли? Глупости! — извика Спенсър. — Ти ми обеща, че този… — докато сочеше с пръст към Кърт, той търсеше най-подходящата дума. — Обеща ми, че тази шибана барета няма да убива, а ето ни сега — едва отворили вратите на клиниката и вече имаме труп.
— Спенсър! — ядоса се Пол. — Седни, моля те!
— Ще седна, когато ми се сяда! Аз съм шефът на проклетата клиника!
— Както желаеш — озъби му се Пол. — Но преди да се впуснем в апокалиптични сценарии, да чуем подробностите.
Пол хвърли поглед към Кърт.
— Дължиш ни обяснение. Защо твърдиш, че си бил принуден да убиеш този Гаетано Барезе?
Пол остави портфейла и шофьорската книжка на бюрото.
— Нали ви казах, че монтирах подслушвателно устройство в мобилния телефон на доктор Д’Агостино? Трябваше да съм наблизо, за да проследявам разговорите й. След вечеря отидоха да се разхождат в парка на „Оушън Клъб“. Докато ги проследявах, видях, че и Гаетано Барезе прави същото, но много по-отблизо. Така че и аз се приближих. Светна ми, че нашият човек е професионален убиец и има намерение да пречука и двамата. Налагаше се веднага да взема решение. Предполагах, че докторите ви трябват живи.
Пол вдигна вежди и погледна въпросително към Спенсър. Спенсър се наведе и взе шофьорската книжка от бюрото. Взря се в снимката, после хвърли книжката обратно. Дръпна стола, на който бе седял и отново се настани на него, този път малко по-настрани от тях.