— Откъде си толкова сигурен, че този Барезе е професионален убиец? — попита Спенсър вече по-кротко.
Кърт отвори раницата и измъкна пистолета на Гаетано. Плъзна го по бюрото към тях, както бе направил преди малко с портфейла.
— Не е кой знае какво, но е с лазер и заглушител.
Пол предпазливо взе пистолета, огледа го и го подаде на Спенсър. Спенсър направи знак с ръце, че не иска да го докосва и Пол го остави обратно върху бюрото.
— Ще използвам връзките си в Щатите, за да науча нещо повече за него — каза Кърт. — Но засега съм на мнение, че е професионалист. Сигурно е получил оръжието тази вечер при пристигането си.
— Говори по-ясно — не издържа Спенсър.
— Говоря за организирано престъпление? — отвърна Кърт. — Няма съмнение, че, е свързан с организираната престъпност, най-вероятно с разпространението на наркотици.
— Да не намекваш, че нашите гости имат нещо общо с наркотици? — недоверчиво попита Спенсър.
— Не — каза Кърт.
Той погледна към шефовете си, като ги предизвикваше да свържат фактите, както бе направил той, докато чакаше Бруно при манастира.
— Чакай малко! — замисли се Спенсър. — Защо ще изпращат професионален убиец чак на Бахамите да пречука двама учени, ако тези учени не са замесени в някоя афера с наркотици?
Кърт мълчаливо погледна към Пол. Внезапно Пол закима с глава.
— Мисля, че разбирам накъде биеш. Нима тайнственият пациент не е свързан с католическата църква?
— Предполагам, че е наркобос от конкуренцията — обясни Кърт. — Или мафиотски кръстник. Както и да е, конкуренцията не иска той да се оправи.
— Дявол да го вземе! — възкликна Пол. — Логично е. Това обяснява всичко.
— Струва ми се невероятно — изрази недоверие Спенсър. — Защо двама световноизвестни учени ще искат да лекуват наркобос?
— Организираната престъпност използва много начини, за да упражнява натиск върху хората — каза Пол. — Може би някой наркокартел пере пари, като инвестира в компанията на Лоуъл. Мисля, че Кърт е напипал нещата. Искам да кажа, че един болен наркобос от Южна Америка, или болен мафиотски кръстник от североизток би могъл да е католик, което обяснява използването на Плащеницата от Торино.
— Е, ще ви кажа нещо — отвърна Спенсър. — Вече не искам името на пациента, но не заради убийството. Просто няма начин да разчитаме на бос от организираната престъпност. Ще се самоунищожим.
— Какво ще кажеш за това, че се съгласихме да участваме? — попита Пол. — Ще преразгледаме ли решението си?
— Държа да ни платят и останалата част от договорената сума — отвърна Спенсър. — Имаме нужда от парите. Ще останем пасивни, за да не разгневим някого.
Пол се обърка към Кърт:
— Доктор Лоуъл знаеше ли, че животът му е в опасност?
— Определено — отговори Кърт. — Гаетано излезе пред него с пистолет, насочен от два метра право в челото му. Застрелях го в последния момент.
— Защо питаш? — заинтересува се Спенсър.
— Надявам се Лоуъл да се погрижи за безопасността си — отвърна Пол. — Онзи, който е изпратил Гаетано, може да изпрати някой друг, когато разбере, че Гаетано не е успял и е изчезнал.
— Няма да е скоро — каза Кърт. — Постарах се да изчезне именно по тази причина. А що се отнася до доктор Лоуъл, мога да ви заявя, че се напика от страх. Хубавата докторка — също.
ГЛАВА 23
14:50 часа, събота, 23 март 2002 година
Групичката излезе от асансьора на трийсет и втория етаж в западното крило на Кралските кули на хотел „Импириъл Клъб“ в курортния комплекс „Атлантис“ и тръгна по покрития с мокет коридор. Най-отпред вървеше мистър Грант Холпърн, дежурният управител на хотела, следван от мис Кони Кори, отговорник на дневната смяна на рецепцията, и Харълд Биърдсли, директор на хотела. След тях бавно крачеха Ашли Бътлър и Каръл Менинг поради клатещата се походка на сенатора, станала още по-несигурна, отколкото беше предишния месец. Най-отзад вървяха двама портиери; единият буташе хотелската количка за багаж с карираните куфари на Ашли и Каръл, а другият носеше ръчния им багаж и костюмите в найлонови торби с цип. Групичката изглеждаше така, сякаш бе тръгнала на сафари в Африка.
— Хайде, кажи, мила ми Каръл — произнесе Ашли с провлачения си южняшки акцент, но говорът му вече не беше тъй напевен, както преди. — Какви са първите ти впечатления от този модерен комплекс?
— Скромен едва ли е най-подходящото определение, което ми идва наум — отговори Каръл; знаеше, че това бе игра за пред служителите на хотела.
— Е, в такъв случай кое би било по-подходящо определение?