— Странен, но внушителен — отвърна Каръл. — Не очаквах подобно достолепие. Фоайето на първия етаж е наистина неповторимо с множеството си колони и с позлатения си, осеян с мидени черупки купол. Трудно ми е да преценя височината му.
— Двайсет и един метра — подсказа им мистър Холпърн през рамо.
— Благодаря, мистър Холпърн — извика Ашли към крачещия пред тях мъж. — Много сте любезен, при това сте отлично информиран.
— На вашите услуги, сенаторе — отвърна мистър Холпърн, без да забави крачка.
— Много съм доволен, че си впечатлена от хотела — каза Ашли, като понижи глас и се наведе към началника на кабинета си. — Убеден съм, че си впечатлена и от времето на острова, като знаем какво е то във Вашингтон в края на март. Надявам се, че се радваш да си тук. Трябва да ти кажа, че се чувствам виновен, задето не те помолих да ме придружиш, когато миналата година пристигнах на островите, за да проуча условията за предстоящата операция.
Каръл му хвърли изненадан поглед. Не беше в характера му да се чувства виновен, за каквото и да е, още по-малко за пропуснато пътуване в тропическа страна. Още един малък, ала красноречив пример за непредсказуемостта на действията му през последната година.
— Не трябва да се чувствате виновен, сър — каза тя. — Щастлива съм, че сега съм тук, в Насо. А вие? Радвате ли се?
— Дори много — отвърна Ашли без следа от акцент.
— Не се ли страхувате?
— Да се страхувам ли? — попита на висок глас Ашли, като отново влезе в предишната си поза. — Татко ми казваше, че преди да се сблъскам с някоя трудност, трябва да направя всичко възможно, за да се подготвя добре, а после да се оставя в ръцете на добрия Господ. Последвах съвета му. Тук съм, за да се забавлявам!
Каръл мълчаливо кимна с глава. Вече съжаляваше, че го бе попитала. Ако някой се чувстваше виновен, това беше тя, тъй като дълбоко в себе си продължаваше да се бори с чувствата си. Заради Ашли се надяваше, че чудото ще се случи, но в душата си таеше желание това да не стане.
Мистър Холпърн и останалите от персонала спряха пред голяма врата от махагоново дърво, украсена с барелефи на русалки. Ашли и Каръл ги настигнаха и тогава мистър Холпърн извади от джоба си електронната карта за апартамента.
— Спрете — каза Ашли и протегна трепереща ръка, сякаш произнасяше реч в сената. — Това не е стаята, в която отседнах при предишния си престой в „Атлантис“. Специално ви помолих да ме настаните в същия апартамент.
Приветливата усмивка изчезна от лицето на мистър Холпърн.
— Сенаторе, може би не сте ме чули добре. Когато мис Кори ви доведе в кабинета ми, споменах, че ви даваме по-добра стая. Това е един от малкото тематични апартаменти в хотела — посейдоновият.
Ашли хвърли поглед към Каръл.
— Така е, чух го — напомни му Каръл.
В очите на Ашли, скрити зад очилата с тежки рамки, се появи смущение. Беше облечен както обикновено — в тъмен костюм, проста бяла риза и старомодна вратовръзка. По челото му бяха избили капчици пот. Подпухналото му лице изглеждаше още по-бледо до лицата на хотелските служители.
— Този апартамент е по-обширен, има по-красив изглед и е много по-елегантен от онзи, в който бяхте настанен миналата година — обясни мистър Холпърн. — Един от най-добрите. Не желаете ли да го видите?
Ашли вдигна рамене.
— Аз съм си провинциалист и не съм свикнал да се въртят около мен. Добре! Да видим посейдоновия апартамент.
Мис Кори взе електронната карта и отключи вратата. После отстъпи встрани. Мистър Холпърн покани с ръка Ашли и каза:
— След вас, сенаторе.
Ашли прекоси малкия вестибюл и влезе в просторната стая, по чиито стени бяха изрисувани сюрреалистични картини на древен подводен град, най-вероятно митичната Атлантида. Мебелировката се състоеше от маса за хранене за осем души, писалище, музикален шкаф с вграден бар, два фотьойла и два огромни дивана. По дървените части на мебелите имаше резба с морска фауна, а страничните облегалки на диваните бяха във формата на делфини. Шарките и цветовете на тапицерията и килимите продължаваха пелагичната тематика.
— Боже мой! — възкликна Ашли.
— Вдясно от вас, сенаторе, е голямата спалня — каза мистър Холпърн и посочи към отворената врата. — А вляво е спалнята на мис Менинг, както пожелахте.
Носачите тръгнаха да разпределят багажа по съответните стаи.
— А сега завесите — продължи мистър Холпърн.
Той бе минал зад квадратната прегърбена фигура на Ашли към вградено в стената табло с копчета и натисна първото от тях. С леко жужене завесите, които покриваха цялата външна стена на стаята, се задвижиха встрани и пред очите им се разкри удивителна картина: смарагдово син океан зад балюстрадата на терасата, покрита с красива мозайка.