— Господи! — възкликна Каръл. Възхитителният изглед, който се откриваше от трийсет и втория етаж, я накара да се задъха от вълнение.
Мистър Холпърн натисна друго копче и плъзгащите се прозорци се плъзнаха встрани, а терасата се сля със стаята в единно открито пространство. Той с гордост посочи навън.
— Ако излезете на балкона, ще ви покажа някои от най-интересните ни атракции.
Ашли отиде до червено-кафявата висока до кръста каменна балюстрада, облегна се върху нея и погледна надолу. Каръл изпитваше страх от височина и затова се приближи съвсем бавно до балюстрадата. Предпазливо опря ръка в горната част на широкия парапет и чак тогава погледна надолу. Струваше й се, че балюстрадата всеки миг ще се срути и ще пропадне в бездната. От терасата като от птичи поглед се виждаше широката плажна ивица и аквапаркът на курорта с просторната лагуна.
Мистър Холпърн застана до Каръл и започна да й показва забележителностите, включително и приличащия на скъпоценен камък басейн пред тях.
— Какво е онова вляво? — попита Каръл и посочи към нещо, което напомняше на археологически останки.
— Храмът на маите — отговори мистър Холпърн. — Ако съберете кураж, можете да се спуснете по водата от височина, съпоставима с шест етажна сграда, в гъмжащата от акули лагуна. Водата се стича по плексигласова тръба и преживяването е наистина вълнуващо.
— Скъпа Каръл — мило продума Ашли. Това би било преживяване тъкмо за човек като теб, който сериозно мисли да се посвети на политиката.
Каръл погледна боязливо към шефа си, като се питаше дали зад думите му се крие и още нещо, освен хумор, но погледът му се рееше над океана, сякаш вече мислеше за друго.
— Мистър Холпърн — извика мис Кори от стаята. — Всичко е наред. Оставих електронните карти върху писалището и смятам да се връщам на рецепцията.
— И аз тръгвам — присъедини се мистър Биърдсли. — Сенаторе, ако имате нужда от нещо, обадете се.
— Искам да ви благодаря за вниманието — впусна се в любезности Ашли. — Всички вие сте изумителни професионалисти.
— Оставям ви да се настаните — мистър Холпърн понечи да тръгне след другите двама.
Ашли леко го докосна по ръката.
— Дълбоко ще съм ви признателен, ако почакате още миг — каза по-тихо той.
— Разбира се.
Сенаторът махна с ръка на излизащите и отново обърна поглед към безбрежния океан.
— Мистър Холпърн, престоят ми в Насо не е тайна и не би могъл да е, тъй като пристигнах с обществения транспорт. Но това не означава, че не искам да бъда насаме със себе си. Затова предпочитам да регистрирате само мис Менинг.
— Както желаете, господине.
— Много съм ви задължен, мистър Холпърн. Разчитам на вашата дискретност. Не желая публичност. Бих искал да знам, че спокойно мога да се отдам на развлечения в казиното на вашия хотел, без да се опасявам, че ще нараня чувствата на по-консервативната част от избирателите ми.
— Давам ви дума, че ще направим всичко по силите си в тази насока. Но, както и по време на миналогодишния ви престой, не можем да гарантираме, че в казиното няма да попаднете на някои от многобройните ви почитатели.
— Молбата ми е да не допускате журналисти и да не казвате, че съм отседнал във вашия хотел, ако ви попитат по телефона.
— Уверявам ви, че ще направим всичко възможно, за да не ви безпокоят — отвърна мистър Холпърн. — А сега ви оставям да разопаковате багажа си и да си отдъхнете. Ще ви донесат шампанско за добре дошли. Приемете и пожеланията ни за приятно прекарване в комплекса.
— Само още един въпрос — продължи Ашли. — Направих резервация и за наши приятели. Да ви се е обаждал доктор Лоуъл или доктор Д’Агостино?
— Разбира се! Вече са тук. Регистрираха се преди около час. Настанени са в 3208, един от най-луксозните ни апартаменти. Намира се в дъното на коридора.
— Колко удобно! Погрижили сте се за всичко.
— Правим, каквото можем — отвърна мистър Холпърн и леко се поклони, преди да се върне в стаята и да излезе в коридора.
Ашли хвърли поглед към служителката си, която очевидно бе престанала да се плаши от височината и стоеше хипнотизирана от гледката.
— Скъпа Каръл! Ще бъдеш ли така добра да провериш дали двамата доктори са в стаята си и ако са там, дали ще имат нещо против да дойдат при нас?
Каръл се обърна и примига неразбиращо, сякаш се отърсваше от транс.
— Разбира се — отзова се бързо тя, като си припомни задълженията си.
— Може би трябва да влезеш без мен — предложи Стефани.
Двамата стояха в коридора пред вратата с русалките, която водеше в посейдоновия апартамент. Ръката на Даниел беше вече върху дръжката.