— Разбира се! — отговори Даниел. — Беше ни изключително трудно да извлечем ДНК и от фрагментите да реконструираме необходимите гени. Но успяхме.
— Искам да съм сигурен в това — заяви Ашли. — Знам, че няма как да проверя, но искам да съм сигурен. За мен е много важно.
— Гените, които използвахме за НХТСК са от кървавите петна по Торинската плащеница — увери го Даниел. — Заклевам ви се най-тържествено.
— Вярвам на думата ви на джентълмен — каза Ашли и акцентът му внезапно се върна.
Той с видимо усилие надигна обемистото си схванато тяло от дивана и се изправи. Протегна ръка на Даниел, който също бе станал. Двамата отново се ръкуваха.
— До края на живота си ще ви бъда благодарен за усилията и съзидателния ви труд — заяви Ашли.
— Както и аз на вас за проявения политически гений, когато не забранихте НХТСК — заяви в ответ Даниел.
По устните на Ашли заигра лукава усмивка и оживи безизразното му лице.
— Хората с чувство за хумор много ми допадат.
Той пусна ръката на Даниел и протегна десницата си към Стефани, която също стоеше на крака.
Загледа ръката на Ашли, сякаш се колебаеше дали да я поеме, или не. Най-после и тя протегна ръка и Ашли я сграбчи с изненадваща сила. След дългото ръкостискане и след като се взря за миг в немигащите очи на сенатора, тя се опита да издърпа ръката си от неговата, но безуспешно. Ашли силно я стискаше. Макар да се досещаше, че това е следствие от паркинсоновата болест на сенатора, внезапно усети и гняв, и страх едновременно. Прие жеста като метафора на невъзможността да се отскубне от капана, в който сама бе попаднала.
— Приемете най-сърдечните ми благодарности за работата ви, доктор Д’Агостино — рече Ашли. — А като истински джентълмен знам, че трябва да изразя възхищението си и от изключителната ви хубост, която ме удиви в мига, в който имах удоволствието да ви видя за първи път.
Едва тогава месестите му пръсти се отпуснаха и той пусна ръката й.
Стефани я сви в юмрук и я дръпна, да не би на Ашли да му хрумне отново да я стисне. Все още беше ядосана, но нищо не можеше да направи. Кимна с глава и леко се усмихна на комплимента на сенатора в знак на благодарност.
— А сега — заяви Ашли, — искам добре да се наспите през нощта. Трябва да сте отпочинали за утрешната процедура, която, както разбрах от вас, няма да отнеме много време. Така ли е?
— Предполагам, че ще продължи най-много час — час и нещо — отвърна Даниел.
— Дай боже! С помощта на съвременните биотехнологии за малко повече от час животът и кариерата ми ще бъдат в безопасност. Впечатляващо! Слава на всемогъщия Бог!
— През по-голямата част от времето ще фиксираме стереотаксичната рамка — обясни Даниел. — Имплантацията ще отнеме само няколко минути.
— Пак започнахте с неразбираемия медицински жаргон — комично се оплака Ашли. — Какво представлява тази стереотаксична рамка?
— Калибрирана рамка, която прилепва към главата като корона. Тя ще даде възможност на д-р Наваз да вкара лековитите клетки на точното място, където сте загубили собствените си клетки производители на допамин.
— Не знам дали трябва изобщо да питам — поколеба се Ашли. — Направо в мозъка ли ще ги инжектирате? Не във вената?
— В мозъка — отговори Даниел.
— Спрете дотук! — прекъсна го Ашли. — Боя се, че колкото по-малко знам, толкова по-добре. Признавам, че съм доста капризен пациент, особено когато не съм си доспал. Болката не е добър другар на съня.
— Няма да усетите никаква болка — увери го Даниел. — Самият мозък няма рецептори за болката.
— Но нали ще вкарате игла в главата ми? — с недоверие попита Ашли.
— Тъпа игла, за да се избегне евентуално нараняване.
— Как, за бога, вкарвате игли в нечий мозък?
— Ще пробием малка дупчица в костта. Във вашия случай ще навлезем фронтално.
— Какво значи фронтално? Още едно докторско клише, нали?
— Означава, че ще влезем през челото — обясни Даниел и посочи мястото над веждите си. — Запомнете: няма да ви заболи. Ще усетите само вибрациите, сякаш ви работят зъба с бормашина, и то, при положение че не сте заспали от упойката, което е твърде възможно.
— Защо не ме оставите да спя по време на цялата процедура?
— Неврохирургът държи да сте буден, когато имплантира клетките.
— Достатъчно! — въздъхна Ашли и вдигна треперещата си ръка, сякаш да се защити. — Чувствах се по-добре, като се заблуждавах, че имплантацията ще се извърши през вената, като при костния мозък.
— При невроните не може да стане по този начин.