Д-р Нюхаус не бе преувеличил качествата на интравенозния коктейл. Не след дълго Ашли се почувства доволен и спокоен, сякаш бе гаврътнал няколко чашки от любимия си бърбън, нищо че не намираше в покритата с плочки операционна, полуседнал на операционната маса с разперени встрани и завързани ръце. Дори треморът му сякаш се поуспокои, но дори и да не беше така, на него вече му бе все едно. Бяха го облекли в къса болнична пижама и той виждаше яките си пепелявосиви крака, изпружени напред. Босите му, подути в ставите стъпала, сочеха нагоре към тавана. Едната му ръка бе пристегната с турникет, а на другата бяха нахлузили маншет за измерване на кръвното налягане. Към гърдите му бяха прикрепили електроди за ЕКГ и в стаята се разнасяше ритмичният звук от апарата.
Д-р Наваз бе зает с маркирането и подготовката на главата му за стереотаксичната рамка, която Ашли виждаше редом с комплект стерилни инструменти на масичката до себе си. Тя напомняше на уред за мъчения, но в опияненото състояние, в което се намираше, изобщо не се притесняваше. Не му пукаше и от доктор Лоуъл и доктор Д’Агостино, които заедно с д-р Спенсър Уингейт и д-р Пол Сондърс се появиха на прозореца на операционната, който гледате към коридора. Облечени в лекарски престилки, четиримата наблюдаваха подготвителните работи. Ашли искаше да им помаха, ала ръцете му бяха завързани. А и очите му се затваряха и нямаше сили да се помръдне.
— Ще обръсна малки части от главата ви встрани и отзад — обяви д-р Наваз, докато подаваше маркера и лентата за измерване на Марджъри Хикъм, операционната сестра. — Както ви обясних, ще прикрепя рамката точно на тези места. Разбирате ли, мистър Смит?
За миг Ашли се почуди към кого се обръща лекарят, но после се досети, че в клиниката го знаят с името Смит.
— Мисля, че разбирам — отговори той неясно. — Можете да обръснете и лицето ми, щом сте се заловили с това. Сутринта не взех лекарствата си и не можах да го направя.
Д-р Наваз и останалите в операционната се засмяха на неочаквано проявеното чувство за хумор от негова страна. Засмя се и сестрата, Констанс Бартоло. Беше облякла престилката, бе сложила ръкавиците си и стоеше до масичката с рамката и инструментите, сякаш ги пазеше.
Няколко минути по-късно д-р Наваз отстъпи назад и се залюбува на работата си.
— Изглежда доста добре. Отивам да се измия, покриваме го и започваме.
Вместо да се ужаси от перспективата да пробият дупка в главата му със свредел, Ашли изпадна в спокойна дрямка. Скоро се поразбуди от усещането, че го покриват със стерилни кърпи, но отново заспа. След малко се стресна от внезапна пареща болка в дясната страна на главата. С огромно усилие вдигна натежалите си клепачи. Дори се опита да раздвижи лявата си ръка и да я измъкне от предпазния колан, с който бе завързана.
— Спокойно! — обади се д-р Нюхаус, който стоеше зад Ашли. — Всичко е наред! — каза той и постави длан върху ръката му.
— Вкарвам местната упойка — обясни д-р Наваз. — Ще усетите ужилване на четири места.
— Ужилване ли? — тихо се удиви в унеса си той.
Лекарите винаги се опитваха да омаловажат симптомите. Всъщност Ашли се чувстваше така, сякаш го горяха с нажежен до бяло нож и отделяха скалпа от черепа му. В същото време стоеше някак встрани от болката, сякаш това се случва с някой друг, а не с него.
Почти не усети, когато фиксираха стереотаксичнага рамка на главата му. Трийсет минути я наместваха и извършваха други манипулации, а през това време той се рееше в пространството. Здраво я прикрепиха от външната страна на черепа му. Ашли изгуби представа за времето; не знаеше нито миналото си, нито бъдещето.
— Така е добре — каза д-р Наваз.
Той сграбчи калибрираната полукръгла рамка върху главата на Ашли и внимателно се опита да я раздвижи във всички посоки, за да опита здравината й. Тя се държеше здраво на четирите винта върху черепа му. Доволен от резултата, д-р Наваз отстъпи назад, скръсти стерилните си ръце, облечени в ръкавици, върху престилката на гърдите си и се прокашля:
— Мис Хикам, уведомете, моля, рентгена, че сме готови за тях.
Операционната сестра спря по средата на пътя към д-р Нюхаус, на когото носеше нова бутилка е физиологичен разтвор. Сиво-сините й очи се вторачиха най-напред в колежката й Констанс за подкрепа, после срещнаха погледа на д-р Наваз. За миг Марджъри загуби дар слово. Познаваше избухливостта на неврохирурзите и очакваше най-лошото.
— Казвам — с нотка раздразнение в гласа повтори д-р Наваз, — да не се шляете. Време е за рентгена.