— Но тук няма рентген — несигурно промълви Марджъри.
Тя се обърна към д-р Нюхаус в очакване да я подкрепи, за да не понесе цялата отговорност за възникналия проблем.
— Какво искате да кажете? — вдигна вежди д-р Наваз. — По-добре намерете рентген, или си събираме парцалите и се изнасяме оттук! Без рентген не мога да извърша вътрешночерепна имплантация.
— Марджъри нека да каже, че тези две операционни не са предвидени за рентген — обясни д-р Нюхаус. — Тук се извършват главно процедури, свързани с безплодието, така че са монтирали ултразвук. Това ще ви помогне ли?
— Вие май се шегувате! — погледна го невярващо д-р Наваз. — Не ми трябва ултразвук! Имам нужда от рентген, за да направя точни измервания. Триизмерната решетка на рамката трябва да отговаря на размерите на мозъка. Не мога да стрелям в тъмното. Имам нужда от проклетия рентген!
— Можем да докараме тук портативен — с несигурен глас произнесе д-р Нюхаус.
Той замаха с ръка към прозореца към Пол Сондърс.
— Проблем ли има? — подаде главата си Пол през вратата.
— И още какъв! — гневно извика д-р Наваз. — Чак сега ме уведомиха, че не разполагате с рентген! Това е скандално!
— Имаме — отвърна Пол. — Разполагаме дори с MRI.
— Добре, докарайте проклетия рентген тук! — нетърпеливо нареди д-р Наваз.
Пол се вмъкна в операционната и крадешком погледна към тримата зад стъклото. Повика ги с ръка и те влязоха, притискайки маските към лицата си като него.
— Възникна проблем. Бързо трябва да докараме портативен рентгенов апарат, защото д-р Наваз е на път да се откаже да оперира.
— За бога! След всичките ни усилия това ли заслужихме? — възкликна риторично Даниел и погледна към неврохирурга. — Защо не споменахте, че ще ви е нужен рентген?
— А вие защо не ми казахте, че нямате? Никога не съм работил в модерна клиника без рентген! Откъде можех да…
— Не се горещете! — прекъсна го Пол. — След минути ще разполагате с апарат.
Д-р Наваз поклати глава:
— Изненадвате ме, колеги. Предстои уникална операция, за която, както разбирам в последния момент, вие не сте напълно подготвени, но за сметка на това ме убеждавате, че не е станало нищо фатално! Как бих могъл да определя на кое място в мозъка да инжектирам клетките, ако нямам рентгенови снимки! — И той отново завъртя глава. — Сякаш участвам в слаб филм.
В стаята настъпи гробна тишина. Чуваше се само метрономът на монитора, отбелязващ сърдечната дейност на пациента. Никой не помръдваше.
— Защо не закараме пациента до рентгена? — предложи Спенсър. Не е толкова далеч.
Практиката да се мести пациент от операционната до рентгена по средата на процедурата бе необичайна, но при настъпилите обстоятелства не можеше да се отхвърли. Клиниката бе съвсем нова и празна, така че опасността от инфекция не бе толкова голяма, още повече, че краниотомията не бе още извършена.
— Звучи ми разумно — прояви оптимизъм Даниел. — Имаме достатъчно хора. Пък и ние ще помогнем.
— Какво ще кажеш, Рашид? — попита Пол.
Д-р Наваз сви рамене.
— Може и да стане, при положение че пациентът остане на операционната маса. Не бива да го подмятаме насам-натам с рамката на главата.
— Операционната маса е на колела — напомни им д-р Нюхаус.
— Да започваме! — решително каза Пол. — Мардасъри, уведоми рентгеновите лаборанти, че тръгваме към тях.
За няколко минути д-р Нюхаус откачи Ашли от монитора и го развърза. С разперени встрани ръце нямаше да успеят да го изкарат от операционната. Когато всичко бе готово и ръцете на Ашли мирно почиваха в скута му, д-р Нюхаус освободи с крак спирачката на масата. После започна да я бута, докато Марджъри и Пол я дърпаха и така потеглиха по коридора. С изключение на сестрата, всички тръгнаха след масата с пациента. Макар и в полуседнало положение, Ашли спеше, без да усеща, че го местят. С футуристичната стереотаксична рамка на главата той приличаше на участник в научнофантастичен филм.
Д-р Наваз облече тежката оловна престилка, тъй като държеше лично да намести главата на Ашли за рентгеновите снимки. Останалите се оттеглиха в коридора. Ашли продължаваше да спи.
— Искам да проявите снимките бързо, и без това се забавихме много — каза д-р Наваз на лаборантката, когато тя дойде да вземе плаките.
— Веднага ще ги донеса — отвърна жената.
Д-р Нюхаус влезе при Ашли, за да провери жизнените му показатели. Пол и Спенсър придружиха рентгеновата лаборантка, за да я изчакат, докато прояви снимките. Даниел и Стефани останаха сами.
— Комедия от грешки, която никак не е смешна — прошепна Стефани и крадешком поклати глава.
— Стига! — прошепна в отговор Даниел. — Получи се недоразумение, което не е по ничия вина. Снимките са направени, така че можем да продължим с имплантирането.