— Джон! Чуваш ли ме? — извика д-р Наваз.
Беше се надвесил над него и повдигаше стерилните кърпи върху лицето му. По-голямата част от стереотаксичната рамка върху главата на Ашли, както и самият Ашли, беше покрита с кърпи, които оставяха на показ само част от челото на сенатора. На това място д-р Наваз бе направил малък разрез.
Като разкри костта, той използва специална бормашина, за да пробие малка краниотомична дупка и пред очите му се появи сиво-бялата обвивка на мозъка отпред. Здраво прикрепена към стереотаксичната рамка, имплантационната игла бе на една линия с отвора. Д-р Наваз бе определил големината на ъглите върху рентгеновите снимки и иглата вече пробиваше обвивката на мозъка и навлизаше във външната част на самия мозък. Нужно беше само да вкара иглата на точната, предварително определена дълбочина.
— Д-р Нюхаус, бихте ли поддържали пациента буден — помоли д-р Наваз с напевния си акцент на човек от Изтока. — Предпочитам да е буден, докато извършвам процедурата.
— Разбира се — отвърна д-р Нюхаус и стисна леко рамото на сенатора.
Ашли повдигна тежките си клепачи.
— Чувате ли ме сега, Джон? — попита отново д-р Наваз. — Имам нужда от помощта ви.
— Разбира се, че ви чувам — отвърна Ашли с глух, сънен глас.
— Ако през следващите няколко минути получите някакво усещане, обадете се. Ще можете ли?
— Какво имате предвид под „усещане“?
— Например видения, звуци, миризми или усещане за движение: каквото и да е.
— Много ми се спи.
— Знам, по се опитайте да останете буден само няколко минути. Както споменах, имам нужда от помощта ви.
— Ще се опитам.
— Много ви моля — каза д-р Наваз.
Той спусна обратно стерилната кърпа върху лицето на Ашли. С вдигнат нагоре палец, направи знак на групата зад стъклото. После, с помощта на микроманипулатора, който държеше в облечените си в ръкавицата пръсти, насочи иглата и съвсем бавно, милиметър по милиметър, започна да я придвижва в дълбочина. Когато влезе наполовина, д-р Наваз отново повдигна края на кърпата. Със задоволство забеляза, че очите на Ашли са още отворени.
— Добре ли сте? — попита той.
— Прекрасно — изрече Ашли с южняшки акцент. — Като пет пари в кесия.
— Справяте се добре — похвали го д-р Наваз. — Още малко и ще свърша.
— Не бързайте. Важното е да го направите добре.
— И дума да няма — отвърна д-р Наваз.
Той се усмихна под маската и пусна края на стерилната кърпа. Отново съсредоточи вниманието си върху иглата. Бе изненадан от куража му и от чувството му за хумор. Няколко минути по-късно достигна определената дълбочина в мозъка. Провери състоянието на Ашли и нареди на Марджъри да повика доктор Лоуъл в операционната. В това време приготви спринцовката с лековитите клетки.
— Всичко наред ли е? — попита Даниел и в движение нахлузи маската на лицето си. С ръце на гърба, той се наведе да погледне краниотомичната дупчица с иглата.
— Напълно — отговори д-р Наваз. — Но на този етап е желателно да направим още една рентгенова снимка, за да сме съвсем сигурни в местоположението на върха на иглата. А в нашия случай това е невъзможно. Вече не можем да местим пациента.
— Питате ме дали да продължите ли?
— Точно така. Нали пациентът е ваш? В настоящата уникална ситуация аз съм само един наемник, както вие, американците, обичате да казвате.
— Доколко сте сигурен в точното положение на иглата?
— Много. Откакто използвам стереотаксичната рамка, винаги съм бил точен. В този случай имаме още нещо, което е в наша полза. Само вкарваме клетки, а не отстраняваме хирургически нищо, което би създало много повече проблеми.
— Как бих могъл да споря с човек, който има стопроцентово попадение? Сигурен съм, че пациентът е в добри ръце. Продължавайте!
— Прав сте! — отвърна д-р Наваз.
Той взе спринцовката с лековитите клетки. Отстрани троакара от лумена на имплантационната игла и прикрепи спринцовката към нея.
— Д-р Нюхаус, готов съм за имплантиране.
— Благодаря ви — отвърна д-р Нюхаус.
Той държеше да бъде информиран за критичните етапи на процедурата, за да проверява жизнените показатели на пациента. Когато свърши работата си и свали стетоскопа, направи знак на д-р Наваз да продължи.
След като повдигна кърпата от пациента и помоли д-р Нюхаус отново да го разбуди, д-р Наваз повтори инструкциите, които му бе дал, преди да вкара иглата. Едва тогава пристъпи към имплантацията, като с помощта на друг механизъм бавно и равномерно започна да вкарва съдържанието от спринцовката.