— Този пристъп ме тревожи — продължи д-р Наваз. — Не вярвам да е причинен от медикаментите, но смятам, че имаме налице особено мощно фокално огнище.
— Защо да не може да е свързано с упойващите средства? — попита Даниел, като се опираше повече на надеждата, отколкото на разума. — Не би ли могло да бъде сън под въздействието на медикаментите? Имам предвид, че диазепамът в комбинация с фентанил действа силно успокояващо. Като прибавим и емоционалния фактор, че сме използвали фрагменти от торинската плащеница, възможно е да се появят най-различни фантазии при пациента.
— Какво общо има торинската плащеница? — попита д-р Наваз.
— Има общо с лековитите клетки — отвърна Даниел. — Това е дълга история. Ще ви кажа само, че преди да клонираме клетките, заменихме някои от гените на пациента с генен материал, извлечен от кръвта върху торинската плащеница. Това бе специалното изискване на пациента, който вярва, че плащеницата е автентична. Дори заяви, че се надявал да получи част от божественото начало…
— Мисля, че това би могло да повлияе на халюцинациите му — кимна д-р Наваз. — Но не може да се отрече, фактът, че пристъпът се случи по време на имплантацията.
— Защо сте толкова сигурен? — попита Даниел.
— Поради съвпадението във времето и обонятелните халюцинации — отговори д-р Наваз. — Миризмата, за която говореше, представлява аура, а характерното за темпоралния припадък е, че започва с аура. Другите характеристики са хиперрелигиозност, рязка промяна в настроението, силно либидо и агресивно поведение. За краткото време, през което бе буден, пациентът прояви всички признаци. Класически случай.
— Какво трябва да направим? — попита Даниел, макар че се страхуваше от отговора.
— Да се молим това да е изолирано явление — отвърна д-р Наваз. — За жалост, интензивността на огнището е мощна и ще се изненадам, ако пациентът впоследствие не развие темпорална епилепсия.
— Не можем ли да вземем профилактични мерки? — намеси се Стефани.
— Онова, което искам да направя, но не ми е възможно, е да визуализирам лековитите клетки — каза д-р Наваз. — Искам да знам къде точно са попаднали. Може би тогава ще можем да направим нещо.
— А вие какво мислите? Къде са попаднали? — попита Даниел. — Споменахте, че в богатия си опит със стереотаксичната рамка, винаги сте улучвали право в целта.
— Така е. И не ми се е случвало пациентът да получи пристъп по време на подобна процедура — каза д-р Наваз. — Тук нещо не е наред.
— Да не би да намеквате, че клетките биха могли да не се намират в substantia negra? — погледна го Даниел.
— Вижте! — тутакси опонира д-р Наваз. — Вие ме окуражихте да продължа процедурата, без да ползвам рентген.
— Да не спорим — намеси се Стефани. — Можем да визуализираме клетките и да уточним местоположението им.
Всички обърнаха поглед към нея.
— В лековитите клетки вкарахме специален ген рецептор — обясни Стефани — Правехме същото и с опитните мишки, за да онагледим клетките. Разполагаме с антитяло, специално разработено за нас от наш сътрудник, радиолог. Стерилно е и можем да го използваме. Трябва само да се инжектира в цереброспиналната течност под паяжинообразната мозъчна ципа. При мишките имахме отлични резултати.
— Къде е то? — попита д-р Наваз.
— В лабораторията, в сграда едно — отвърна Стефани.
— Марджъри — обади се Пол. — Обади се на Меган Финиган в лабораторията! Да вземе антитялото и незабавно да го донесе тук.
ГЛАВА 26
14:15 часа, неделя, 24 март 2002 година
Д-р Джефри Маркъс беше радиолог на щат в местната болница „Доктърс Хоспитал“ на Шърли Стрийт в центъра на Насо. Спенсър бе сключил сделка с него, според която д-р Маркъс трябваше да посреща нуждите на клиника „Уингейт“, докато назначат радиолог. Когато стана ясно, че за Ашли ще е необходим специален скенер от типа „CAT“, Спенсър нареди на една от сестрите да се обади на Джефри. Тъй като това стана в събота следобед, радиологът успя да пристигне веднага.
— Това са напречни сектори на мозъка — каза Джефри и посочи точното място върху монитора с гумичката на стария жълт молив, който държеше в ръка.
Джефри Маркъс беше англичанин, който бе забягнал на Бахамите, за да се спаси от неприятното време на Британските острови, както бе направил и д-р Карл Смит. Беше добър лекар и имаше значителен опит в радиологията.
— Ще се движим цефаладично при диференциал един сантиметър и ще се установим на нивото на субстанция негра.
Джефри седеше пред компютъра. Д-р Наваз надничаше над дясното му рамо, за да вижда по-добре, а вляво стоеше Даниел. Пол, Спенсър и Карл се бяха изправили до прозореца с лице към помещението. Карл държеше спринцовка с допълнително количество успокоително, но тя се бе оказала ненужна. След втората инжекция Ашли не се събуди и спа, дори когато правеха шевове над металното копче на челото му, сваляха стереотаксичната рамка и го пренасяха до скенера. В момента лежеше по гръб, с глава в широкия отвор на апарата. Ръцете му бяха скръстени върху гърдите, на китките му още висяха предпазните ремъци, но ръцете му бяха свободни. Банката физиологичен разтвор се стичаше по тръбичките във вената му. Ашли бе истинско олицетворение на спокойния сън.