— Къде сте, по дяволите?
— В казиното — призна Каръл. — Ашли настояваше да слезем. Опитах се да го разубедя, но не успях. Не ви се обадих, защото бях сигурна, че и вие няма да можете да направите нищо. Когато реши нещо, край. Искам да кажа, че той е сенаторът.
— Милостиви боже! — изпъшка Даниел — Опитахте ли се да го накарате да се върне в стаята, когато му замириса на лошо?
— Предложих му, но той ми каза да отида и да се хвърля в басейна с акулите.
— Добре! В коя част на казиното се намирате?
— При ротативките, зад масите с рулетките.
— Слизам веднага. Трябва да го върнем в стаята!
Даниел стана и погледна към Стефани, но тя се бе върнала в спалнята. Той надникна през вратата. Стефани се обличаше.
— Почакай! — извика му тя. — Ще дойда с теб. Ако Ашли получи нов пристъп, подобен на пристъпа в операционната, ще имаш нужда от помощ.
— Добре — отвърна Даниел. — Къде е мобилният телефон?
Тя кимна с глава към писалището, като в същото време набързо закопчаваше блузата си.
— Вземи го! Къде записахме номерата на Нюхаус и Наваз?
— Вече ги взех — отвърна Стефани. — В джоба ми са.
Даниел се втурна към сестринската чанта. Дръпна ципа и я отвори, за да погледне всичко ли е вътре. Като видя шишенцето и спринцовките, се поуспокои. Номерът беше да успее да му забие иглата, преди адът да се разтвори пред него.
Стефани се появи в рамката на вратата, като пътьом се мъчеше да се обуе и да напъха блузата си в полата. Даниел вече отваряше вратата към коридора. Хукнаха към асансьорите.
Даниел натисна копчето, грабна мобилния телефон от ръката й, като й връчи сестринската чанта и набра номера на д-р Назаз.
— Хайде — нетърпеливо мърмореше в слушалката той. Тъкмо когато асансьорът пристигна, дочу сънения глас на неврохирурга.
— Доктор Лоуъл е — каза Даниел. — Влизам в асансьора и връзката може да прекъсне.
Стефани натисна бутона за фоайето и вратите се затвориха. — Чувате ли ме още?
— Слабо — отвърна д-р Наваз. — Какъв е проблемът?
— Ашли получи обонятелна аура — каза Даниел.
Той се взираше в индикатора за етажите. Струваше му се, че цифрите се сменят изключително бавно.
— Кой е този Ашли? — попита д-р Наваз.
— Исках да кажа мистър Смит — отговори Даниел.
Хвърли поглед към Стефани, а тя изви очи към тавана.
Според нея това бе още един епизод от протяжната и тягостна комедия.
— Пътуването до клиниката ще ми отнеме двайсетина минути. Съветвам ви да се обадите на д-р Нюхаус. Вече ви казах, че очаквам този пристъп да е по-силен от първия, като се има предвид в коя част на мозъка са клетките. Трябва ни същият екип.
— Ще се обадя на д-р Нюхаус, но ние не сме в клиниката.
— Къде сте?
— В комплекса „Атлантис“ на остров Парадайз. В момента пациентът е в казиното, но ще се опитаме да го изкараме оттам и да го отведем в апартамента, който е нает на името на Каръл Менинг. Посейдоновия апартамент.
Слязоха няколко етажа в пълно мълчание.
— На телефона ли сте още? — попита в слушалката Даниел.
— Не съм сигурен дали чух правилно. Само преди дванайсет часа на този човек му бе направена краниотомия. Какво, по дяволите, търси в казиното?
— Ще трябва дълго да ви обяснявам.
— Колко е часът?
— Два и трийсет и пет. Знам, че това не може да бъде извинение, но когато го докарахме, в хотела, нямахме представа, че ще отиде в казиното. Изключително твърдоглав човек, винаги със свое собствено мнение.
— Освен аурата има ли други симптоми?
— Още не съм го видял, но мисля, че няма.
— Най-добре ще е да го измъкнете от казиното. В противен случай ще направи ужасна сцена.
— В момента сме на път за там.
— Ще дойда, колкото е възможно по-скоро. Най-напред ще проверя в казиното. Ако ви няма, ще се кача в стаята.
Даниел прекъсна връзката и набра номера на д-р Нюхаус. И сега трябваше да изчака няколко позвънявания, преди д-р Нюхаус да се обади. Но за разлика от д-р Наваз, гласът му звучеше бодро, сякаш изобщо не си бе лягал.
— Извинете, че ви безпокоя — каза Даниел и излезе от спрелия асансьор.
— Не ме безпокоите. Като анестезиолог често съм на повикване и съм свикнал да ми звънят през нощта. Какъв е проблемът?
Даниел му обясни положението, докато тичаше по главния коридор към казиното в централната част на огромния комплекс. Д-р Нюхаус реагира досущ като д-р Наваз. Той също обеща да тръгне веднага.
Заведението работеше с пълна пара и въпреки късния час бе претъпкано с хора. Обстановката вътре беше луксозна: килим в червено и черно, кристални канделабри и чевръсти крупиета. Двамата бързо пресякоха помещението и отидоха от другата страна на разположените в центъра маси за игра на рулетка. След миг забелязаха Ашли пред ротативките.