Седеше пред една от машините, а пред себе си бе натрупал голяма купчина монети. Носеше същите смехотворни туристически дрехи. Превръзката си стоеше на челото му. На червената, отразена от килима светлина, той не изглеждаше толкова блед.
Ашли енергично захранваше машината, което предишния ден щеше да му е невъзможно. В мига, в който ротативката спираше да се върти, той пускаше друга монета и дърпаше ръчката. Седеше като хипнотизиран от картинките, които се появяваха на барабана.
Без да се колебае, Даниел се отправи право към него, хвана го за рамото и го обърна към себе си.
— Сенаторе! Колко се радвам да ви видя!
Ашли го погледна накриво с немигащи очи и разширени зеници. Обикновено гладко причесаната му коса сега стърчеше във всички посоки и му придаваше гаменски вид.
— Махни ръцете си от мен, лайно такова! — изръмжа той без никаква следа от обичайния южняшки акцент.
Даниел тутакси се подчини, удивен и ужасен от ругатните, които сенаторът бе изсипал. Не желаеше да го провокира и да предизвика усложнения. Взря се в очите му, които имаха доста отвлечен израз — очевидно не го позна. За миг и двамата останаха неподвижни и Даниел се попита дали да не му забие инжекцията още тук. Разколеба се, тъй като не бе сигурен, че ще успее и се опасяваше да не влоши положението.
— Каръл ми каза, че ви мирише на нещо лошо — забеляза Даниел, без да знае как да продължи.
Преди да кимне с глава, Ашли махна с ръка.
— Мисля, че идва от онази курва отсреща с впитата червена рокля. Ето защо се преместих на тази машина.
Даниел се огледа. Пред една от ротативните стоеше млада жена с червена, прилепнала по тялото рокля. Обърна се отново към Ашли, който се бе върнал към предишното си занимание — пускаше монети и дърпаше ръчката на ротативката.
— Значи вече не усещате миризмата?
— Съвсем слабо, след като се махнах от онази кучка.
— Добре тогава — отвърна Даниел и в душата му нахлу надежда, че аурата може и да се разпадне без последици. Въпреки това обаче, той искаше Ашли да се прибере в апартамента. Ако направеше сцена в казиното, несъмнено вестниците щяха да пишат за случая.
— Сенаторе, в стаята ви има нещо, което бих искал да ви покажа.
— Изчезвай! Зает съм.
Даниел нервно преглътна. Слабият лъч на надеждата в душата му изгасна. Даде си сметка, че настроението и поведението на Ашли са извън рамките на нормалното, макар припадъкът да не бе още настъпил. Трескаво мислеше как да го накара да се качи в апартамента, ала нищо не му идваше на ум.
Неочаквано Каръл дръпна Даниел за ръкава и му зашепна в ухото. Той вдигна рамене. Искаше да го привлече с нещо, независимо колко смешна и абсурдна можеше да изглежда примамката.
— Сенаторе, в стаята ви има цяла каса бърбън.
Ашли пусна ръчката на ротативката и се обърна да го погледне.
— Нима това сте вие, докторе? — попита той, възвърнал южняшкия си акцент.
— И аз се радвам да ви видя, сър. Слязох да ви съобщя, че в стаята ви доставиха каса уиски. Трябва да се качите и да се разпишете за получената доставка.
За свое облекчение видя, че Ашли тутакси се смъкна от прикрепеното за пода столче пред ротативката и се изправи. Сигурно главата му се замая, защото се олюля и се улови за машината. Даниел го прихвана за ръката над лакътя, за да му помогне. Ашли объркано примигна, погледна към Даниел и за първи път се усмихна.
— Да тръгваме, младежо — каза сенаторът. — Старото момче от провинцията ще се радва да се разпише за каса бърбън. Каръл, миличка, погрижи се за печалбата ми, ако обичаш!
Даниел продължаваше да го държи. Когато срещна погледа на Каръл, намигна й съзаклятнически за удачната идея. Докато Каръл събираше монетите на Ашли, Даниел и Стефани го придружиха през тълпата комарджии и го изведоха от казиното.
Вървяха спокойно, но когато спряха пред асансьорите, сякаш облак премина през лицето на Ашли и усмивката му изчезна. Тъй като го наблюдаваше, Даниел се изкушаваше да го попита за какво мисли. Но не го направи, защото се опасяваше да не влоши ситуацията. Интуицията му подсказваше, че сенаторът е на косъм от нов срив.
За жалост, двете двойки, които Ашли бе зърнал над рамото на Даниел се качиха в същия асансьор. Едната натисна бутона на тринайсетия етаж. Даниел изруга наум. Беше се надявал да се возят сами и сега се разтревожи, че Ашли може да прояви агресивността си в тяхно присъствие. Сърцето му лудо заби и по челото му се появиха капчици пот. Стефани също изглеждаше ужасена. Сенаторът се взираше напрегнато в подпийналите двойки, които се държаха доста буйно и провокиращо.