— И все пак — настоя Стефани, — защо древногръцка трагедия?
Каръл замълча за миг, за да събере мислите си.
— Заради характерите на главните действащи лица — отговори с горчивина тя. — Сенатор Бътлър бе страстно влюбен във властта и както нерядко се случва, тя се превърна в средство за собственото му унищожение. Предполагам, че доктор Лоуъл се е стремил към признание, което да отговаря на интелекта и труда му. Към слава… Когато тези двама мъже се сблъскаха и всеки се опита да използва другия за собствените си цели, трагичните им грешки ги провалиха.
Стефани се взираше в Каръл. Досега я беше смятала за безцветна, дори елементарна жена, олицетворение на подчинението. Но тя се оказа съвсем различна.
— Какво означава да си Касандра? — Очите й бяха пълни със сълзи, които заплашваха да се превърнат в ручейчета по бузите й, но тя ги преглътна и се овладя.
— Според древногръцката митология Касандра е била надарена с огромна проницателност, но й е било писано никой да не й вярва.
Стефани въздъхна.
— По едно време обичах да дразня Даниел с твърдението, че двамата с Ашли си приличат.
— В известен смисъл си приличаха. Всъщност, мисля, че двамата едновременно се възхищаваха един от друг и се ненавиждаха.
— Може би — замисли се Стефани.
Не бе много сигурна, че Даниел се е възхищавал на Ашли Бътлър, но трябваше да си признае, че в момента не бе в състояние да мисли разумно.
Чувстваше се напълно изтощена.
— Какво ще правиш, когато разследването свърши и си тръгнем от тук?
— Не съм сигурна, че ще има разследване, но ако все пак има, ще бъде съвсем кратко и ще се проведе формално, при закрити врати. Ашли Бътлър бе сенатор в конгреса на САЩ с незначително мнозинство. Американското правителство ще трябва да бъде незабавно информирано и въвлечено в случая на най-високо равнище. Според мен в интерес на всички е въпросът да бъде разрешен много бързо. Дори смятам, че ще има силен натиск случаят да не се раздухва в медиите, ако това е възможно.
— Да-а-а… — измърмори Стефани и се замисли върху думите й.
Изобщо не й бе хрумвал подобен сценарий. Всъщност, представяше си заглавията в Бостън Глоуб като последен удар срещу КЛЕЗА. Но не се бе сетила за политическия отзвук, който щяха да имат съобщенията поради известността на сенатора.
— Що се отнася до мен — продължи Каръл, — ще се прибера у дома и ще си уредя среща с губернатора. Той ще трябва да назначи човек на мястото на сенатор Бътлър и аз ще го убедя, че тъй като съм най-квалифицираният кандидат, трябва да избере мен. Ако това не стане, а дори и да стане, ще подготвя кандидатурата си за следващите избори. Все пак животът продължава…
— Какво смяташ, че ще се случи със законопроект 1103?
— След като сенатор Бътлър вече го няма, вероятно ще отпадне — отвърна Каръл. — Но борбата срещу НХТСК може и да продължи, така че внимавай с твърдите десни републиканци.
— От самото начало се опасявахме от подобно развитие — призна Стефани и образът на Даниел отново изплува в съзнанието й. — Изненадахме се, когато именно твоят шеф ни удари.
— Не е трябвало да се изненадвате. Той беше популист. Именно по този начин се държеше на върха. Наистина беше играч. — Ами ти? — попита Каръл. — Какво ще правиш, когато отпътуваш от Насо?
Стефани се замисли.
— Първо трябва да оправя един проблем с брат ми. Това е дълга история, но като цяло отношенията ни доста пострадаха от трагичните обстоятелства напоследък. После ще трябва да събера парчетата от КЛЕЗА едно по едно. Смятах, че е невъзможно, докато ти не ми каза, че медиите може и да не се доберат до тъжната история и че проектозаконът 1103 вероятно ще отпадне от дневния ред на комисията. Не разбирам много от бизнес, но смятам да опитам. Мисля, че това би било желанието и на Даниел, особено що се отнася до използването на НХТСК в полза на хората.
— Е, трябва да призная, че повярвах в процедурата на доктор Лоуъл, както и в терапевтичното клониране. Знам, че в случая със сенатор Бътлър се получи техническо усложнение, но няма никакво съмнение, че чудото бе на път да се случи.
— Бързият положителен ефект наистина ни изненада — призна Стефани. — При опитите ни с мишките симптомите изчезваха много по-бавно. Нямам обяснение за това, но не се съмнявам, че ако имплантацията се бе провела в специализиран медицински център в Щатите, сенаторът щеше да бъде излекуван, или поне състоянието му щеше значително да се подобри. Въпреки трагичния завършек, технологията доказа, че има бъдеще. Убедена съм, че медицината ще се развива в тази посока, ако определени политици не скрият постигнатото от американския народ заради собствените си лични и егоистични интереси.