Мадисън покри лицето си с ръце и можех да видя, че стои на ръба.
— Отвратителна съм, Диксън. Аз съм мръсна и нечиста.
Започна да дращи лицето си, като се опитваше да премахне болката.
— Не, не си! — сложих дланите си върху ръцете й, защото нейните нокти деряха кожата й до кръв.
— Напротив, такава съм. Как може да ме гледаш? Аз съм жалка — тя се наведе и ме избута!
Нейната омраза към себе си ме притесни, не можах да се въздържа и казах:
— Когато те гледам, виждам същата Мадисън, каквато беше, когато те видях за първи път — милото, уязвимо момиче, което трябваше да познавам. Но сега, след като познавам истинската Мади, осъзнавам, че не си уязвима, ти си сървайвър и си много силна.
— Аз съм… — прекъсна ме тя, но аз я спрях.
— Ти си момичето, за което не съм спрял да мисля от момента, в който се видяхме за първи път и си жената, в която се влюбвам — завърших аз и бях абсолютно неспособен да оставя чувствата си затворени в мен.
Устата й се отвори с учудване, както и моята, защото не очаквах последната част да се изплъзне от нея. Ама кого заблуждавам всъщност?! Мадисън ми беше влязла под кожата от първия момент, в който я бях видял, и никоя друга жена няма да може да заеме мястото й. Джулиет изглеждаше като далечен спомен, който не искам да връщам, защото това тук беше реално. Беше ръбесто, беше твърдо, беше сурово, беше трудно, но това е всичко, което искам, защото искам Мадисън.
— Какво каза? — каза тя и не можеше да повярва.
— Чу ме. Омагьосан съм от теб — отговорих и се приближих до нея.
— Но аз съм развалена стока, Диксън — каза тя и поклати невярващо глава.
— Ти се идеална за мен — тихичко отговорих — и не съм бил по-сигурен за нищо друго в живота си.
Тя ахна, но аз не помръднах. Бях прекалено възбуден да направя каквото и да било движение, защото това след него щеше да бъде да притисна устните си до тези на Мадисън.
— Диксън, аз… — каза тя и прекрасните й зелени очи се бяха вторачили в мен — аз…
Тя не продължи. Наведе лицето си към моето и затвори пространството помежду ни. Целувката беше нежна и невинна, но когато почувствах топлите й устни, изгубих контрол и нищо друго нямаше значение, освен да погълна тази жена с последния си дъх. Целунах я с дълбоко, отчаяно желание и се чувствах като неопитен ученик, докато прокарвах език в устата й и исках да вкуся с наслада всяка част от нея. Тя отвърна на целувката ми с трескаво желание и обви ръце около врата ми, придърпа ме толкова силно, че дори въздух не можеше да мине помежду ни.
Но ми хареса. Хареса ми това, че няма спирачки, особено след снощи. Тази мисъл ме накара да се отдалеча, тя току-що ми беше признала своите най-дълбоки и тъмни тайни, а аз й се нахвърлих все едно беше оазис в пустинята. Мадисън обаче ме дръпна за косата, притисна лицето си в моето и не ме пусна.
— Направи така, че да забравя. Искам да бъдат твоите ръце, твоята уста, твоето тяло, което да си спомням, не неговото — изрече тя задъхано в устните ми.
Как можех да откажа на такава молба? Но колко далече мога да отида, без да я изплаша. Дали ще съжалява за решението си, след като свършим. Трябва да е прочела моето притеснение, защото взе ръката ми я сложи на едрите си гърди.
— Докосни ме. Моля те, създай ми нови спомени. Такива, които няма да се страхувам да помня.
Последното ми колебание изчезна след това нейно откровение и кимнах, защото имах нужда да премахна болката й. Без да се бавя, наклоних устни към нейните, за да запомни моята целувка и ничия друга. Тя ми отвърна с такава настървеност, че колкото и да се опитвах да опитомявам хормоните си, моят пенис реши, че е лоша идея и вдига заинтересовано глава. Не исках да я плаша, а моята неизбежна ерекция щеше да направи точно това. Но тя ме изненада, като сложи ръка между нас и с нежни плахи погалвания лекичко потърка изпъкналите ми панталони. Не можех да скрия удоволствието от докосването й и се опитах да потисна моя стон, но нейните настоятелни пръсти докосваха прекалено хубаво и аз тихо изръмжах.
— Хубаво ли ти е така? — несигурно ме попита тя.
— Повече от хубаво е. Невероятно е. Ти си невероятна. — отговорих задъхано.
Моите думи я стимулираха и нейните пръсти започнаха да се движат нагоре-надолу по цялата ми дължина през панталоните. Колкото и да беше хубаво, исках аз да бъда този, който дава, не този, който получава, затова нежно спрях ръката й с моята.