— И аз.
— Не съм искал никога нещо толкова силно.
— В тази връзка ти давам разрешение да ми наливаш разум, ако започна да се държа като кошница.
— Благодаря ти, но не е необходимо. Имам пълна вяра в теб. И в нас.
— Нас. Харесва ми как звучи това.
— И на мен.
Моята настоятелна ерекция пулсираше, а Мадисън мистериозно се изчерви и попита дрезгаво:
— И сега какво ще правим?
Претърколих се върху нея. Аз се захилих, като видях как въздухът остана в гърлото й. Без съмнение ерекцията ми беше причина за тази нейна задъханост.
— Сега… ще те целуна, но няма да ти казвам къде.
Тя ахна, когато докоснах с език мидата на ухото й, преди да погълна устата й с намерението никога да не я пусна.
ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ
ГЛАВА 33: ДОБРЕ ДОШЪЛ В СЕМЕЙСТВОТО
Диксън
— И това как ви кара да се чувствате? — попитах госпожа Старк.
Незабележимо погледнах часовника и вътрешно се зарадвах, че времето ни почти изтичаше.
— Чувствам… — тя спря и облиза червените си устни — чувствам, че държа контрола.
— Защо? — попитах и си направих бележка във файла, а лешниковите й очи наблюдаваха всяко мое движение.
— Защото, доктор Матюс, когато съпругът ви е мегаломан, да чувствате, че държите контрола, не е нещо, което изпитвате често. Затова вземам каквото мога от момента — Педро, момчето, което ни почиства басейна, е щастлив да дава — отговори тя и очите й се спуснаха към скута ми.
Изправих гърба си и кимнах.
— Обсъждали ли сте със съпруга си неговото контролиращо поведение? — попитах аз и не харесах хищническия поглед.
— Какъв е смисълът? След дванайсет години брак той не се е променил. Просто приех факта, че съпругът ми е обсебен от манията да държи всичко под контрол. Няма значение колко разговора ще проведем, той няма да се промени — призна тя, разкръстоса си краката и се протегна напред.
— Ами вие, доктор Матюс, имате ли специален човек в живота си?
Преглътнах и се облегнах назад в стола си.
— Госпожо Старк, тук сме да говорим за вас, не за мен.
— Повече ще ми е интересно да говорим за вас. Виждаме се от няколко месеца, а нищо не знам за вас.
— Аз съм ваш психотерапевт и това е всичко, което трябва да знаете.
— Но — тя се опита да каже нещо, но аз я прекъснах.
— Времето ви за днес изтече. Ако искате да си запишете час, моля уведомете госпожа Вейл.
Отговорът ми не беше много тактичен, но честно казано, не ме интересуваше особено. Тя е третата жена тази седмица, която ми налита. Някога окуражавах такова поведение, но сега ми прилошаваше от него. Слава богу, тя разбра намека и напусна стаята, без да каже нищо повече.
— Здравейте, доктор Матюс — каза Мадисън и пъхна главата си през вратата.
Като я видях, тъпата ми сутрин остана в миналото. Скочих от кожения си стол, весело я поздравих с целувка и затворих вратата след нея. Притиснах я към стената и погълнах устата й, тялото ми се оживи от това, че тя ми отговори също толкова страстно.
Двамата с Мадисън не бързахме, но съм благодарен, че нещата въобще се движат. След Бостън се виждаме само двамата и така ми е идеално, защото не искам други освен нея. След известно настояване я убедих да се консултира с психолог. Въпреки че са минали само няколко сесии, виждам огромен напредък в поведението й. Мислех наистина върху това, което й казах — имах пълна вяра в нея и в нас. Независимо от това какви препятствия Вселената щеше да ни измисли, бях готов да ги преодолея.
Мадисън задъхано се отдръпна, а аз тихо изпъшках. Желаех тази жена с всеки сантиметър от тялото си, но не искам да я притискам. Мадисън беше постигнала значителен напредък, но физически все още е заседнала в миналото — минало, в което изродът брат я е осквернил по най-отвратителния начин. Стиснах зъби, като си се сетих какво й е направил, но обуздах гнева си, защото така правят подкрепящите приятели.
— Дойдох само да кажа „здрасти“ — каза и хубавата й усмивка освети стаята.
— Ами, здравей — отговорих и се наведох към врата й, ароматът й ме подлудяваше.
Тя се закикоти и се завъртя в прегръдката ми.
— В колко часа е следващата ти среща?
— Среща ли? Нямам представа за какво говориш?! — пошегувах се, докато рисувах по врата й.
Тя се задъха под устните ми.
— Диксън…
Въздъхнах и се отдръпнах с нежелание.