— Добре, печелиш, засега — добавих и й намигнах.
Тя се засмя пак и аз също се усмихнах, като видях колко безгрижна и лека е станала.
— Уговорката за довечера остава, нали? — попита нервно и аз още веднъж потиснах гнева си.
— Не бих пропуснал за нищо на света.
Тази вече беше годежът на брат й и доведената й сестра. Ще се запозная с майка й Рейчъл и втория й баща Себастиан. Както споменах, не бързаме, но това е голяма крачка за Мадисън и ще дам най-доброто от себе си, за да не се нахвърля върху брат й. Представях си как го пребивам до смърт със собствените му ръце, но ще направя всичко възможно да остана спокоен, защото не исках да я притеснявам още повече. Дори не мога да си представя какво става в душата й.
Не беше разказвала много за доведената си сестра, но от споделеното прецених, че няма да плаче много, ако утре се разболее от нелечима болест или умре. Трябва да бъда силен, заради Мадисън, защото не знам как ще се почувства, като види Дилън. Беше ми споменала, че не го е виждала от една година и събитието тази вечер ще провокира нейната физическа и психическа сила. По дяволите, то със сигурност ще бъде тест и за моята. Знам, че има напредък, но да се справи с това, с последиците от делата на този мръсник и това, което й причини, ще бъде дълга битка за нея. Всичко, което мога да направя, е да й осигуря безусловната любов и подкрепа, които заслужава, и да й покажа, че нищо никога няма да промени чувствата ми към нея.
— Благодаря ти, не мисля, че мога да го направя без теб — каза тя и нервно си захапа устната.
— Можеш! Способна си за всичко, което решиш да направиш! — потвърдих и я погалих по бузата.
— Всичко ли?
— Всичко. Имам предвид, че успя да ме оплетеш здраво, нали? — казах и се разсмях.
Тя ме удари по рамото и отговори:
— Мисля, че беше взаимно — и ми се усмихна с прекрасните си тръпчинки.
— Беше повече от взаимно — казах тихо и си спомних първия път, в който се целунахме.
— Диксън? — бузите й се зачервиха.
— Мадисън? — отвърнах в неин стил, обвих ръце около кръста й и я придърпах по-близо. — Искаш ли да те взема в 19,00 часа?
— Звучи като план — отговори тя и дъхът й спря, когато се наведох напред и целунах бузата й.
— Добре, до довечера тогава!
Отдръпнах се с нежелание, защото не исках никога да я пускам.
— Нямам търпение. До довечера!
Тя ме целуна лекичко по устните и ме остави да се взирам в идеалното й дупе.
— Сигурна ли си, че не може да пропуснем събитието и да се върнем вкъщи? — предложих на Мадисън и зарових лице в голия й врат, докато се качвахме с асансьора на двайсет и втория етаж.
— Бих искала, но казах на майка ми, че ще отидем и тя наистина… иска да се запознае с теб — задъха се тя, когато стигнах до ключицата и после погалих с език ухото й.
Въздъхнах във врата й.
— Ще останем най-много час.
— Щом трябва… — отдръпнах се и очите ми се спуснаха към невероятните й гърди, които се повдигаха до небесата в страхотната червената рокля без презрамки.
— Ще трябва, въпреки че, ако продължиш да ме гледаш така, не знам дали ще излезем скоро от този асансьор — каза тя, а опушените й очи оценяваха моя класически костюм на Армани.
Тъкмо щях да се спусна към нея и вратите на асансьора се отвориха. Усетих как се стегна и сърцето ми се сви, като си помислих какво изпитва в момента. Моето смело момиче прави първата си крачка към свободата си и аз ще бъда с нея при всяка следваща.
— Готова ли си? — попитах, взех ръката й и кръстосах пръстите си с нейните.
— Колкото някога мога да бъда готова — отговори тя, стисна пръстите ми и ми се усмихна нервно.
— Обещавам да бъда до теб — казах и вярвах във всяка дума.
— Благодаря ти.
Дойде моментът за нашата първа стъпка към неизвестното.
Фоайето на залата, в която щеше да се проведе този годеж, беше доста впечатляващо. Това сигурно струва на Себастиан малко състояние, но от това, което Мадисън е споделяла с мен за дъщеря му Бет, тя не би се задоволила с нищо по-малко от най-доброто. По разказите ми приличаше на малка разглезена кучка, но има по-голям изрод в схемата — отрепката Дилън.
— Всичко наред ли е? — прошепна Мадисън, докато влизахме.
— Да, супер — излъгах и стиснах челюсти.
— Добре, а дали може да си получа ръката обратно?
Погледнах надолу, видях, че съм смачкал пръстите й и веднага отпуснах моите.
— Извинявай, Анджело! Приемам обещанието, което ти дадох — да не се отделям от теб, малко по-буквално — целунах пръстите й и тя избухна в смях.